Източник: Юрий Бершидский за The Insider
РИА „Новости“ публикува материал със заглавие „Германските медии съобщават за „ренесанс“ на руския Крим“. Но се оказа, че от германските медии там се споменава само една. И това е сайт с откраднати заглавия без статии.
РИА пише:
„Журналистът от германското издание Der Globus Deutschland Хенри Сент-Джордж разказа за „ренесанса“ на Крим след възсъединяването му с Русия.
Според автора отделянето на полуострова от Украйна се дължи на откровената антируска реторика на новите киевски власти. Той подчертава, че въпреки международния натиск и антируските санкции, според повечето кримчани те са направили правилния избор на референдума през 2014 г. Това доказват и резултатите от проучванията на общественото мнение на германското Общество за потребителски изследвания (GFK) и Берлинския център за изследване на източноевропейските и международните проблеми. Независимо от санкциите, повечето от задачите на регионалните икономики, поставени от руския президент, са изпълнени или се изпълняват, се казва в статията.
„Владимир Путин действително обръща специално внимание на този регион“, — отбелязва журналистът.
Например в Симферопол бе модернизирано голямото международно летище, а в средата на миналата година бе въведена в експлоатация автомагистралата през Кримския мост, който бе построен за рекордно време и който е най-дългият в Русия и Европа. Освен това туристическият сектор и икономиката като цяло се развиват с бързи темпове. Нараства международното значение на Крим — всяка година все повече чуждестранни делегации участват в Ялтинския икономически форум.
Сент-Джордж подчертава, че Кримската пролет довежда до „ренесанс“ на полуострова. Той си задава въпроса как темата за принадлежността на Крим е свързана със западните ценности — демокрация, човешки права, свобода.
„Ако ние считаме, че нашите ценности ни водят към достойно жизнено ниво за всички, тогава Крим вероятно може да се нарече пример за движение в правилната посока“, — заключава той“.
Превод на статията бе публикувана дори от сайта „ИноСМИ“ (който принадлежи на МИА „Россия сегодня“).
Какво представлява изданието Der Globus Deutschland? В раздела му „За нас“ накратко се разказва историята на британския вестник The Globe, излизал от 1803 до 1921 г., а след това е добавено: „Вестникът вече не съществува. Der Globus Deutschland не е свързан с написаното по-горе, но е вдъхновен от този велик вестник и се опитва да продължи традицията на голямата новинарска журналистика“.
И това е всичко. Нито адрес, нито името на редактора, никакви изходни данни. Съдейки по първата новина, сайтът се е появил преди два месеца, но все още го няма в базата данни SimilarWeb. Външно Der Globus Deutschland изглежда като обикновен политически новинарски сайт с десетки актуализации на ден (макар и с анонимен автор). Най-странното започва след като отвориш тези материали: всеки се състои само от няколко реда, при това стилът прилича на подзаглавия на статии, но след тях няма статии.
Например пълният текст за гласуването на Brexit е озаглавен „Долната камара решава да отложи Brexit: повече време за кавги“ и изглежда така:
„Британската Камара на общините реши: Великобритания не трябва да напуска ЕС на 29 март, както се планираше. Какво ще стане сега? Четири урока от още една запомняща се вечер на Brexit„.
И нищо повече — няма никакви четири урока, няма никакъв анализ на перспективите. При по-внимателно разглеждане се оказва, че за материала си Der Globus Deutschland е копирал заглавието и подзаглавието на статия на Кевин Хаген от Spiegel — без текста на самата статия, без препратка към източника, без да се споменава името на автора.
Точно по същия начин са създадени повечето материали на сайта, който „се опитва да продължи традицията на голямата новинарска журналистика“. Впрочем рядко, и то не всяка седмица, се появяват по-мащабни публикации, но дори и тук сайтът не променя творческия си метод: те механично са копирани от други издания без посочване на източници. Например статията „Противоречиви поздравления: поздравителни телеграми, изпратени от предшествениците на Щайнмайер в Иран“ напълно съвпада със статията на споменатия Кевин Хаген в Spiegel.
Статията за Крим леко се отличава от другите. Първо, тя не е подписана от анонимен редактор, а от някой си Хенри Сент-Джордж; на сайта не открихме други следи от този автор. Второ, тя не е просто механично копирана, а е преведена от английски и то доста своеобразно: заглавието на един от нейните раздели Crimea („Крим“) се е превърнало в Crеme (от португалски „крем“), въпреки че на други места думата Krim е написана правилно на немски. Оригиналната статия е публикувана в малко известното (около 70 хиляди посетители на месец, главно от Филипините, Русия и Украйна) интернет-издание EU Reporter, където има още няколко материала на този автор, много от които са посветени на Украйна и се отличават с промосковска ориентация. Повече нищо не е известно за Сент-Джордж и предизвиква съмнение дали той изобщо съществува.
Ще припомним, че руската преса вече е използвала подобни техники, например, когато е препечатвала ентусиазирани статии за руските оръжия в някакво си „списание за военна история“ Military Watch, което при проверка се оказа фалшив сайт, създаден преди няколко месеца. Но поне там освен заглавия имаше и статии.
Източник: Юрий Бершидский за The Insider
