Източник: „Новинарня“, по публикацията на журналистката Олга Лен
На първите две снимки е Юрий Мел – руски офицер, полковник от запаса, вече почти пет години се намира под арест в Литва заради обвинение в престъпление срещу човечеството.
Той е заподозрян по делото за събитията от 13 януари 1991 г., когато по време на щурма на съветската армия срещу телевизионната кула във Вилнюс загиват 14 души и над 600 са ранени. Според разследването жителят на Калининград е бил в един от танковете, които са щурмували телевизионната кула във Вилнюс. Тогава той е бил на 22 години и е имал чин лейтенант. Той участва и в провокираните от Русия бойни действия в Таджикистан. После си живял прекрасно, а Литва посещавал като турист.
Полковникът от запаса Юрий Мел е задържан на 12 март 2014 на литовския граничен пункт, когато офицерът се връщал в Калининград. Мел е заплашен от доживотен затвор.
На 27 март (първоначално заседанието беше насрочено за 18 февруари, но бе отложено) [2019] Литва очаква обявяването на присъдите на 64 бивши съветски граждани, включително на министъра на отбраната на СССР Дмитро Язов, участвали в силовите акции „за възстановяването на Конституцията на СССР и Литовската ССР на територията на Литва“.
По това дело очно съдят двама човека – гражданина на Руската федерация, жителят на Калининградска област Юрий Мел и гражданина на Руската федерация, който живее във Вилнюс, Генадий Иванов. Останалите Литва съди задочно. Включително и бившия командир на група „Алфа“ Михаил Головатов. 58 от тях сега са граждани на Руската федерация.
Окръжният съд във Вилнюс разглежда наказателното дело за събитията от 13 януари 1991 г. в продължения на две години и девет месеца.
Необходимостта от съдебно производство възникна след като преди няколко години в Литва за пръв път публично бе оспорен ходът на събитията на 13 януари 1991. Още през 2012 г. в руските и проруски медии започнаха да се появяват публикации за „неизвестни снайперисти“, „трета страна“ и т.н., които трябваше да снемат отговорността на съветското ръководство и съветските сили за сигурност. По време на пряко предаване на местна радиостанция литовският политик Алгирдас Палецкис заяви, че в събитията от онези дни имало повече неясноти, отколкото ясни факти, а някои свидетели на тези събития в различни, включително и отворени източници, съобщиха, че цивилните лица били загинали заради провокациите на активистите на движението за независимост на Литва, т.е. на самите литовци. „Оказва се, че е възможно свои да са стреляли по своите“. За тази фраза Палецкис бе осъден по член [от Наказателния кодекс на Литва] „за отричане на съветската агресия“ – той стана първият осъден по тази норма.
По време на процеса голям резонанс предизвикаха сензационните показания на литовския хирург Кестутис Виткус, помагал като лекар на защитниците на телецентъра, които потвърдиха престъпленията на съветските войски през януари 1991 година.
В отговор чрез вестник „Република“ през февруари 2018 г. руските специалисти по хибридна война подхвърлиха идеята за „Народен трибунал“ (Tautos Tribunolàs), съставен от независими авторитетни лица, които да „оценят и докладват на Литва кой конкретно и каква вреда е причинил и нанася на нашата държава“. А през март 2018 г. Аудрюс Буткявичюс и Зигмас Вайшвилас, подписали Акта за независимост, и Бронюс Гензялис, който се присъединява към тях – бивши привърженици и сътрудници на Ландсбергис, регистрират в Главната прокуратура на Република Литва молба с искането да се разследва „антидържавната и терористична дейност“ на бившия председател на Върховния съвет – Възстановителния Сейм на Литва Витаутас Ландсбергис, с цел да се задържи или върне на власт. Тоест отново виждаме опит за отвличане на вниманието на гражданите и разединяване на обществото.
Паралелно с това през юли 2018 г. Следственият комитет на РФ (СК на РФ) заяви, че е образувано наказателно дело срещу длъжностните лица на Генералната прокуратура и на съда на Република Литва по част 2 чл. 299 от Наказателния кодекс на РФ (за наказателно преследване на невинен човек).
И как без забележителната реторика на руските пропагандисти:“сблъсъците пред телевизионната кула са същата постановка като на втория украински Майдан“;“в Литва, както и в Украйна, дори не мирише на правосъдие. Защото истинското правосъдие ще демонстрира цялата лъжа на хората, които завзеха властта в резултат на преврат“; „главният диригент на литовските провокации бе професорът по музикознание Витаутас Ландсбергис“; „изкореняването на ландсбергизма от държавните структури на Литва ще бъде труден и продължителен процес, освен ако в републиката не настъпи социално-политически взрив“.
Какви изводи трябва да направим от тази история? Всъщност те биха били много, включително и такива, че победата над силите на реда, получаването на независимост, не гарантират, че няма да има постоянни атаки от страна на РФ, и ще е необходима постоянна съпротива, за съхраняването на собствената държава и нейната демокрация.
Но два от тях аз считам за практическо ръководство.
Първо: ненаказаното зло, неразплетеното кълбо на злодеянията от такъв вид като престъпленията срещу Революцията на достойнството ще ни „настигат“ в бъдеще. Както „настигнаха“ литовците престъпленията от 13 януари 1991 г., от които Русия чак сега започна да създава наратив, който заплашва политично да дестабилизира Литва.
Второ: „неизвестни снайперисти“, „трета страна“, “ сами по себе си са стреляли“ и всичко това са традиционните руски фейкове за дискредитиране на антиимперските въстания и елити. При нас (в Украйна – бел. ред.) проруската агентура и контролираните от руските специални служби журналисти и политици започнаха да ги създават още на първата годишнина от събитията на 18-20 февруари 2014, и до ден днешен не спират да се опитват да нивелират резултатите и последствията от Революцията на достойнството.
И няма да спрат, докато съществува РФ. Затова си струва да си ги спомняме и да се съпротивляваме на тези опити винаги и навсякъде.
Източник: „Новинарня“, по публикацията на журналистката Олга Лен
*заглавието е на българската редакция на StopFake
