Юрий Бершадский за The Insider
Водещият на „Вести недели“ Дмитрий Кисельов, представяйки сюжета за газопровода Nord Stream 2 и неговите опоненти, заяви:
„Полският премиер Матеуш Моравецки призна поражението на опонентите на новия руски газопровод. В интервю за изданието Interia той обясни, че съпротивата е безсмислена, тъй като Русия е световна сила, а Германия е четвъртата икономика в света“.
При по-внимателно разглеждане се оказва, че Киселев много своеобразно интерпретира думите на полския министър-председател. Всъщност Моравецки казва следното:
„Може да се каже, че проблемът с диверсификацията на доставките на газ като цяло е решен. Нещата вървят в правилна посока, защото се изгражда газопровод от Норвегия, ние разширяваме мощностите си за получаването на втечнен газ от Швиноуйшче, имаме дългосрочни договори с Катар, и преди всичко с нашите американски партньори.
Готови сме да преговаряме с компании от цял свят. По този начин това също показва колко ефективен може да бъде този вид дейност.
Да се надяваме, нека да бъдем честни: две могъщи страни, едната от които – Русия – е световна сила, а другата – Германия е четвъртата по големина икономика в света, са решили да построят газопровод. Ние считаме, че това е в противоречие с европейските правила и гаранциите за сигурност за тази част на света, за Украйна, за Полша, и това е егоистична постъпка. Нуждаем се от силни съюзници, които да го казват. Вече няколко години убеждаваме другите страни да се присъединят към критиката на газопровода. Връщам се към първата точка: това са две влиятелни държави и, така да се каже, няма да е лесно да им се забрани нещо„.
Така че главата на полското правителство изобщо не признава поражението си, а напротив, говори за продължаване на борбата и привличане на съюзници. И от сюжета, показан след думите на Киселев, следва, че Полша има такива съюзници. И то толкова силни, че „Вести недели“ посвещава цял сюжет на тяхната критика.
Впрочем в сюжета на Михаил Антонов има малко повече истина, отколкото в думите на Кисельов.
„Колкото по-нататък, толкова по-гангстерски методи се използват в атаката, която се координира и финансира от Вашингтон и Лондон. САЩ искат да превключат европейската енергетика да използва американски втечнен газ и вече не се срамуват директно да го изискват чрез посланика си в Германия Рик Гренъл„, – твърди Антонов.
Какво общо има Лондон с това, Антонов изобщо не обяснява, а що се отнася до Вашингтон, той очевидно има предвид публикацията във вестник Bild am Sonntag, в която се разказва за писмата, изпратени от американския посланик до германски компании, участващи в изграждането на газопровода. Но в действителност Гренел не изисква нищо от тях, само ги информира за закон, приет в САЩ, който предполага въвеждането на икономически санкции срещу компании, участващи в проекта.
„Подчертаваме, че компаниите, които имат отношение към износа на енергия от Русия, участват в дейности, които водят до значителни рискове от санкции“, – се казва в писмата. Както съобщава „Дойче веле“ представителят на посолството е обяснил, че това в никакъв случай не е заплаха, а само „ясно послание за американската политика“.
Антонов отправя критика и към немската преса. В неговия сюжет германският политолог, член на Валдайския клуб Александър Рар заявява: „Четвъртата власт, пресата, разбира се, е много силна в Германия и в Европа. Тя на практика не се контролира от никого, така че главните редактори могат да си позволят много. А политиците, между другото, започват да се страхуват“.
Това се отнася, разбира се, до публикации, критикуващи председателя на борда на директорите на Nord Stream 2, бившия федерален канцлер Герхард Шрьодер. Антонов специално подчертава, че Рар „не е пряко свързан с Nord Stream 2“ и формално това действително е така: той е само съветник на „Газпром“ по европейските въпроси. Но най-интересното тук е как опитният германски политолог се възмущава от съществуването на „неконтролируема от никого“, тоест на независима преса.
Вярно е, че Антонов се опитва да поправи Рар: според него Шрьодер бил преследван от някаква „ултралиберална преса, която се храни с грантове от Държавния департамент“, тоест тя все пак се контролирала от някого – зад океана. Той обаче не дава примери за такава преса или такива грантове.
Юрий Бершадский за The Insider
