Източник: Ива Цой за The Insider
На 10 ноември РИА „Новости“, РЕН ТВ, „Известия“, „Московский комсомолец“, „Газета. ру“, „Вести.ру“, НТВ, „Российская газета“, Lenta.ru, RT и други издания публикуваха информация за новата книга на „британските политолози“ Ти Джей Коулз и Матю Олфорд „Jackboot: What Your Media and Professors Don’t Tell You About British Foreign Policy“. Съдържанието на книгата е преразказано на портала CounterPunch.
В книгата Олфорд задава въпроси на Коулз за отношението на САЩ и Великобритания към Руската федерация. „Политолозите“ твърдят, че „Вашингтон с всички сили се опитва да съхрани своята хегемония“, но Москва не се поддава и „пречи на доминирането на неолибералния ред“.
Коулз отбелязва, че „във Великобритания считат Русия за враг още от началото на ХХ век“, а с идването на власт на болшевиките „Русия започва да представлява и идеологическа заплаха“. След като Борис Елцин се оттегля от президентския пост, страната започва движение към „икономически национализъм“, пазарите престават да са свободни, американските кооперации се сблъскват с нововъведените мита. „Ето това става реална заплаха, но на обществеността не може да се каже нещо такова – че Западът „ненавижда Русия, защото тя не прави това, което й се казва“. Истинската цел в отношенията с Москва е да се запази икономическата хегемония на САЩ и културата на „свободния пазар“, докато в същото време Съединените щати продължават да остават протекционисти на самите себе си“, – разказва „политологът“.
Но ако погледнем в каква област е защитил докторска дисертация Коулз в университета в Плимут, ще се окаже, че тя няма почти нищо общо с политологията и международните отношения. През май 2017 той представя работата си за естетическото възприемане на слепотата и влошеното зрение на факултета по изкуствата и хуманитарните науки. „Слепотата/влошеното зрение се маргинализират във визуалните изследвания/култура“, – такава е основната теза в неговата дисертация.
Впрочем извън стените на университета Коулз се интересува изключително от политика. Той е много плодовит като писател, през последните три години е публикувал минимум седем книги – за това как САЩ обиждат Северна Корея и без никакви доказателства обвиняват Асад в използването на химическо оръжие, докато Британия води тайни войни по целия свят. Преди пет години той пише статия за това как американските и британските военни тровят населението с кемтрейлс (легенда, според която „окупационното правителство“ тайно разпръсква от пътнически самолети някакви „химически вещества“. Конспиролозите твърдят, че можете да познаете тези самолети по необичайните дири от конденз). Коулз записва и видео в подкрепа на КНДР (което, както изглежда, почти никой не гледа).
Освен това „политологът“ е член на организацията „Работна група за сирийска пропаганда и медии“. Guardian и Times я обвиняват, че тя разпространява „лъжи в защита на Асад“.
Неговият съавтор Метю Олфорд също има интересна биография. Той не само преподава теория на медиите в университета в Бат, но и снима филми и пише статии за „цензурата и пропагандата на Холивуд“ и затова как последният „се контролира от ЦРУ“.
Отделно внимание заслужава и порталът CounterPunch, който рекламира книгата на Коулз и Олфорд. По време на президентските избори в САЩ той публикува статии на „Елис Донован“. ФБР открива, че това е псевдонимът на един от „кремълските тролове“. Под името „Донован“ на различни ресурси се появяват статии срещу кандидата на Демократичната партия Хилъри Клинтън и в подкрепа на Уикилийкс, който публикува писмата от хакнатата електронна поща на шефа на избирателния щаб на Клинтън Джон Подеста. CounterPunch публикува бележките на Донован за „агресивната политика“ на САЩ в Сирия. Едва след като Washington Post се свързва с редакцията на портала за статия за Донован, CounterPunch публикува свое „разобличение“, в което се казва, че Донован бил написал „само пет“ статии и изобщо не бил свързан с редакцията.
Източник: Ива Цой за The Insider
