Източник: Юрий Бершидский за The Insider
В емисията новини на НТВ бе излъчен сюжет на Сергей Холошевский за решението на Вселенския патриарх Вартоломей да прекрати действието на синодалното писмо от 1686 година, с което Киевската митрополия е била предадена на Московския патриархат, и да обяви Украйна за каноническа територия на Константинополската църква, и да стартира процеса за предоставянето на автокефалия на Украинската православна църква.
„Престарелият Константинополски патриарх неизвестно защо обяви Украйна за своя каноническа територия, а на разколниците прости греховете и предостави автокефалия. При това Вартоломей няма право лично да взема такова решение, а само със съгласието на всички 15 православни сестрински църкви“, – заяви кореспондентът.
Руските медии започнаха да популяризират тезата, че Вселенският патриарх нямал правомощията еднолично да взима решения, веднага след като президентът на Украйна Петро Порошенко се обърна към него с такава молба, и продължават да я повтарят, въпреки че тя отдавна вече е опровергана. За това писа и The Insider.
Исторически именно Вселенският патриарх винаги е решавал въпроса за автокефалията. Между другото, именно Вселенският патриарх Йеремий ІІ през 1589 г. дава автокефалия на Москва и издига в сан на патриарх митрополит Йов, това се случва въпреки позицията на Александрийския патриарх Мелетий (Александрийската православна църква се смята за втора по чест след Константинополската).
Оттогава църковните правила не са се променили. Инициативата за въвеждане на нов ред, при който томосът трябва да бъде подписан от предстоятелите на всички православни църкви, бе обсъден по време на подготовката на Православния събор през 2016 г. Но те така и не постигат компромис по този въпрос, той не беше включен в дневния ред на събора, проведен в Крит през 2016 г., а Руската православна църква в последния момент се отказа да участва в него.
Както обясни през 2016 г. представителят на Константинополския патриарх Вартоломей архиепископ Йов, предоставянето на автокефалия остава изключително прерогатив на Вселенската патриаршия.
Холошевский повтори още един друг фейк, отдавна разобличен, включително и в публикация на The Insider, разказвайки за Киевския патриарх Филарет, когото патриарх Вартоломей върна в каноническото поле със свалянето на анатемата, наложена от Архиерейския събор на РПЦ през 1992. Според кореспондента с Филарет „през последните месеци се случват невероятни метаморфози. Още през ноември миналата година той пишеше до Москва писма с покаяние и молеше да му простят за всички грехове, а сега призовава украинските свещеници да предадат Московската патриаршия и не разрешава на каноническата Украинска православна църква да се нарича украинска“.
При това в кадър за няколко секунди се появява текстът на писмото на Филарет до патриарх Кирил, написано на 16 ноември 2017 година, в което са подчертани заключителните думи: „И аз като Ваш събрат и съслужител моля за прошка за всичко, което съгреших с думи, деяние и с всички мои чувства, и също от сърце прощавам на всички“.
Но ако погледнем пълния текст на писмото, ще видим, че Филарет се обръща към Кирил като към равен на него и му предлага взаимна прошка; това най-малкото прилича на писмо с покаяние. Основният смисъл на краткото послание се състои в следното: „Тъй като желая да се прекрати разделението и разприте между православните християни, да се възстанови евхаристичното и молитвено общение, както би трябвало да бъде в Единната свещена съборна и Апостолска църква, за да постигнем завещания ни от Бога мир между православните християни, изповядващи една вяра, примирение между народите, обръщам се към Вас с призив да вземете съответните решения, благодарение на които ще бъде положен край на съществуващата конфронтация“. С други думи това фактически е предложение за признаването на независимостта на Киевската патриаршия.
Коментирайки това писмо, архиепископът на УПЦ КП Евстратий (Зоря) отбелязва, че то е било написано по молба на Московската патриаршия, за да може Съборът на РПЦ да разгледа въпроса за възстановяването на молитвеното общение, но за съжаление Съборът отхвърля тази възможност. Както пише Евстратий „да прощаваш и да молиш за прошка лично е задължение на всеки християнин“.
Източник: Юрий Бершидский за The Insider
