В аналитичния отчет са представени резултатите от изследване, проведено от сътрудници на StopFake на основата на архивната ни база с опровергани съобщения на руските медии.
През първите четири години от своето съществуване проектът StopFake опроверга над хиляда фалшиви новини. В това изследване ние представяме резултатите от количествения анализ на фейковете, опровергани от командата на StopFake. Изследователите от StopFake използваха контент-анализ за индексиране на събрания материал, като отчитаха произхода и тематиката на фейковете, за да пресъздадат цялостната картина на медийната „екосистема“, която генерира фейкове за Украйна и да установят ключовите наративи, които руската пропаганда конструира, като по-конкретно бяха разгледани фейковите материали. Основните категории на анализа на събраните материали бяха източниците на фейковете и темите на материалите. Единицата на анализа бе новинарският материал с опровержението на фейковата информация, публикувано на сайта StopFake.org.
Масивът с обработени материали се състои от 919 новини/съобщения за периода от март 2014 до юни 2017. От тези 919 материали 804 са новинарски съобщения.
Контент-анализът на опроверганите фейкове ни позволи да съставим изчерпателен списък на медиите, които са били източници на фейкове или са ги разпространявали, както и да разкрием тенденциите при разпространението на фейкове от различни типове медии.
Втората част на изследването е посветена на анализа на тематичната структура на фейковете. Тематичното разпределение, което установихме, разкрива тенденциите при наративите, които руската пропаганда създава за Украйна: динамиката на разпространението на определени теми и послания, средствата за създаване на послания, модификацията на наративите и т.н.
Източници на фейкове:
StopFake установи 178 медии-източници на фейкове. Абсолютен лидер в разпространението на фалшива информация за Украйна са руските медии (85 от 178). Сред ресурсите, разпространяващи фейкове, изследването идентифицира 34 украински (или маскиращи се като украински) медии, 20 – медии на така наречените „ДНР“ и „ЛНР“, 39 – чуждестранни медии. Значителна част от последните са представени от чешки, унгарски и словашки новинарски сайтове. Можем да констатираме, че руската пропаганда работи в пълноценна „екосистема“ при разпространението на фалшива информация и други типове пропагандни материали (например ангажирана „аналитика“ и т.д.). Разклоненията на тази екосистема имат както външно, така и вътрешно измерение.
Към външното измерение се отнасят мрежата от медии и международни спикери, свързани с Руската федерация, подкрепата за алтернативни медии и неправителствени организации в различни страни.
Вътрешното разклоняване се изразява в участието на голям брой медийни организации от различен тип за разпространението на пропагандно съдържание. Например анализът на опроверганите фейкове за Украйна прояви такива лидери сред руските медии: най-голям брой фейкове бе генериран от медия холдинга на Министерството на отбраната на РФ „Звезда“ (79 материали), на второ място – от сайта Украина.ру (73 материали), на трето – от информационната агенция „РИА Новости“ (62 материали).
Сред източниците на голям брой фейкови новини са и телевизионният канал „Россия 24“ (48 материали), RT (38 материали), LIFE (38 материали), НТВ (32 материали), информационната агенция ТАСС (31 материали), Lenta.ru (30 материали), „Первый канал“ (25 материали), „Комсомольская правда“ (20 материали). Така че можем да констатираме, че руската пропаганда се разпространява целенасочено чрез широка мрежа от медии, включваща както руски държавни информационни агенции („РИА Новости, „ТАСС“) и телевизионни канали („Россия 24“, RT), така и частни медии (LIFE, НТВ и т.н.); както телевизията, така и пресата (например „Комсомольская правда“, „Известия“), и онлайн медиите (Lenta.ru, Взгляд.ru и др.).
Количеството на фейковите материали, разпространявани от водещите руски медии, красноречиво свидетелства за системния характер на работата на пропагандистите. И въпреки че в списъка на медиите, които StopFake идентифицира като разпространители на фалшива информация, има и украински или маскиращи се като украински медии, и чуждестранни СМИ, броят на разпространените от тях фейкове по сравнение с водещите руски медии е десетки пъти по-малък. Най-много фейкове от т.нар. „украинска медия“ – 7 материала – бяха открити в контента на сайта https://nahnews.org (така наречената „Новинарска агенция на Харков“). Както вече е известно „Новостное агентство Харьков“ е част от петербургската „фабрика за тролове“. Този сайт, както и други подобни на него, всъщност се управлява и редактира директно от Руската федерация и той няма нито един кореспондент в Харкив (именно така звучи названието на града на украински – бел.ред.). Трябва също да отбележим, че сайтът nahnews.org последователно възпроизвежда ключовите тези на руската пропаганда за Украйна.
6 материали на сайта „Обозреватель“ бяха идентифицирани като фейкове. Останалите украински и чуждестранни медии са били източник на не повече от 1-3 фейка сред всичките фалшиви съобщения, опровергани от StopFake.
Тематика на фейковете
Анализът на извадката от 500 материала ни позволи да идентифицираме 18 теми, използвани от кремълската пропаганда. За пръв път тази класификация бе представена в статията на съучредителя на StopFake Йевхен Федченко Kremlin Propaganda: Soviet Active Measures by Other Means (Estonian Journal of Military Studies), Volume 2, 2016, pp. 140–169 www.ksk.edu.ee/publikatsioonid):
1. Незаконно завземане на властта в Украйна след свалянето от легитимното ръководство (Сoup d’état);
2. Украйна е „фашистка държава“;
3. Украйна „не се е състояла като държава“ (failed state);
4. Русия не е окупатор и войските й не са нападали Украйна;
5. Дискредитация на украинските Въоръжени сили (ВСУ);
6. Фейкове, които дискредитират доброволческите батальони, които официално се присъединиха към ВСУ през 2015;
7. Вътрешно разселените лица и бежанците от Донбас и Крим;
8. Разпадането на Украйна на отделни територии;
9. „Териториалните претенции“ на съседните държави (като Полша, Унгария, Румъния и Словакия) към части от Украйна;
10. Фейкова легитимация на анексията и окупацията на Крим с помощта на представители на чуждестранни правителства, международни организации и чуждестранни медии;
11. Фейкове, които „обясняват“, че войната в Украйна фактически се води от американски военни от НАТО или от западни частни военни наемници;
12. Намаляване на западната подкрепа за Украйна – „Западът се е уморил от украинската тематика“;
13. Манипулиране чрез международни организации;
14. Фейкове, манипулиращи политическите и икономически отношения между Украйна и ЕС (например безвизовия режим, Споразумението за свободна търговия, конкурса Евровизия и др.);
15. Разкази за разпадането на ЕС, САЩ и Запада, за постоянните „граждански войни“ там, за незначителната им роля в световната геополитика;
16. МН 17;
17. Фейкове, че Западът използва биологично оръжие срещу украинците или на временно окупираните територии (истории за СПИН / Зика / други заболявания);
18. Фейково смесване на различни теми: Украйна-Сирия-терористи от ИДИЛ (например кримските татари са представени като джихадисти, Украйна – като учебна площадка за терористи (http://www.ksk.edu.ee/wp-content/uploads/2016/12/soigiadlane_2_www.pdf, стор 159)
На графиката: количеството фейкове по теми:
- Друго
- Украинската армия
- Украйна е „фашистка държава“
- Анексията на Крим
- Деградацията на украинските политици
- Войната в Украйна се води от НАТО, САЩ и частни армии
- Намаляването на подкрепата на Украйна от страна на Запада
- Украйна и ЕС
- Колко е лошо в Украйна
- Украйна в контекста Турция/Сирия/ИДИЛ
- Руската федерация не участва в окупацията/войната
- Въоръжен преврат на хунтата, подкрепяна от Запада
- МН17
- Териториалната дезинтеграция на Украйна
Анализът на темите, използвани от авторите на фейковите материали, демонстрират, от една страна, тяхното достатъчно голямо разнообразие, а от друга – приемствеността в популяризирането на руските наративи за Украйна. В продължение на четири години в медиите систематично са популяризират определени акценти, чиято цел е да влияят на общественото мнение сред различни аудитории. Например най-големият брой опровергани материали (121) са посветени на украинската армия и доброволческите батальони.
От самото начало на военната конфронтация с руските окупатори активните атаки срещу украинската армия се пренесоха и в кремълските медии. Главната цел на тези материали бе да представят украинската армия като слаба и неуправляема, за разлика от руската. Анализът на тези новини ни позволява да проследим как руската пропаганда е изграждала дестабилизационната си и агресивна реторика, за да сформира определено отношение към украинските военни. За описването на украинската страна руските медии използват думите „въоръжен преврат“, „киевски режим“, „хунта“, „дезертьори“ и ясно поставят героичните акценти, когато говорят за РФ: „Русия помага на братските народи“, „Русия не води война“, „руската армия е благородна и миротворческа“. По този начин руската пропаганда не само изопачава съдържанието, манипулира, изкуствено формира определени митове и представи, но и си служи с ценностна и етична инверсия, когато престъпникът се представя за жертва, а жертвата е обвинена за извършването на престъплението.
Особено внимание се отделя за популяризирането на идеята за „беззаконията на украинската армия“. В рамките на тази тематика руската пропаганда създава редица шокиращи и абсурдни фейкови съобщения, в които се описва масовият произвол на украинските военни. Да си припомним известния пример за пропаганден видео материал за зверствата на украинските военнослужещи в село Степанивка, Шахтерски район на Донецка област. На 2 ноември 2014 в ефира на руския „Первый канал“ бе показано видео, в което се разказва за военните действия в това село. В сюжета самопровъзгласеният „председател на селската комуна“ Виктор Бикодоров разказва как в селото уж влезли украински войски и накарали всички жители да се съберат на едно място. На въпроса на местен жител: „Защо воювате на нашата земя?“ прозвучава отговорът: „Обещаха ни парче земя и два роба“. Този сюжет е ярък пример за абсурдна и откровена манипулация от страна на руските пропагандисти. Самото видео се състои от динамичен монтаж на последователност от кадри, част от които са заснети в село Степанивка през 2014, а други са взети от хрониката на ужасите през Втората световна война. Авторите на материала наричат украинската армия „палачи“ („каратели“), а кадрите със зверствата на нацистко-фашистките части се използват като манипулативна аналогия между тези събития. Журналистите от „Первый“ канал без никакви доказателства асоциират украинските военни с фашистите, като навяват на зрителите негативно отношение към тях. В същото време авторите премълчават факта, че селището е било унищожено от обстрела на сепаратистите.
В основата на многобройните фейкови съобщения за това, че уж „палачите биха войнишките майки“, „унищожаваха детските градини“, „убиваха свещениците“, „разстрелваха мирните села“ са заложени емоционални сюжети, в които отсъстват логиката, аргументите и доказателствата. Тяхната задача е да въздействат психологически на аудиторията, да я плашат и да формират изключително негативно отношение към украинските военни и Украйна като цяло.
Сред всички материали, които бяха анализирани, всеки девети съдържаше невярна информация за украинските военни, а кумулативният ефект е трябвало да създаде криминализиран образ на ВСУ и да ги делегитимира.
Втори по популярност е фейкът за Украйна като „фашистка държава“ (82 материала). Голяма част от фейковите материали са посветени на анексията на Крим (69 материала), деградацията на украинската политика (69 материала), а в 66 материали се разказва, че войната в Украйна е дело на САЩ и/или НАТО, а от украинска страна в нея участват частни наемници.
В стремежа си да сформира негативен образ на украинските военни и тяхното командване като врагове, безжалостни и непрофесионални, руската пропаганда съчетава тази тема с наратива „ключов враг е Западът“, водещ глобална геополитическа война срещу РФ, а Украйна в тази борба е само площадка за бойни действия. В този контекст образът на украинската армия придобива нови компоненти. Според много от съобщенията, публикувани в руските медии, именно Западът (САЩ и НАТО) води война в Украйна. Ето някои от тези съобщения: „На страната на Украйна воюват наемници от САЩ“, „В украинската армия воюват афроамериканци“, „На страната на Украйна воюва полската частна компания ASBS Othago“, „Пияни американски войници се сбиха в Мариупол“.
Още един ярък наратив, съчетаващ в себе си цяла гама от действия на руската пропаганда за дискриминацията на украинската армия, е темата за Boeing MH17 (33 материали). В многобройните материали за случилото се е обвинена украинската армия, звучат твърденията, че западните страни са признали за виновна украинската страна, като журналистите се позовават на измислени заключения на следствени комисии.
„Украйна упорито искаше да свали най-накрая руски самолет-шпионин и в крайна сметка свали обект, който се оказа самолет, който просто не е знаел, че тук има зона забранена за полети, обявена от Украйна„, – цитат на Пургин в материала на РИА Новости.
„Вероятно целта на украинската ракета, която уцели самолета Boeing 777 на компанията Malaysia Airlines, може да е била самолетът на президента на Русия, съобщава източник в Росавиация. Борд „номер едно“ недалеч от Варшава се засича с малайзийския лайнер в една точка и на един ешалон„, – цитат от материала на RT.
Но в случая с темата за Boeing MH17 главната цел на руските медии не е била да формира представа за виновния, тъй като повечето факти и доказателства свидетелстват, че украинската страна няма отношение към случилото се, а по-скоро фейковете са били използвани за създаването на ефекта „информационен шум“, когато сред многобройните съобщения за събитието аудиторията напълно престава да анализира ситуацията и възприема позицията, която се разпространява от повечето медии.
Немалко внимание се отделя и на такива теми като „намаляване на подкрепата за Украйна от Запада“ (50 материали) и отношенията Украйна-ЕС (46 материали).
В края на 2015 година пропагандната тематика в контекста за Украйна се променя и получава нов смисъл. Става очевиден геополитическият размах на РФ и универсалността на пропагандните методи, които сега се прилагат по отношение на различни страни – Сирия, Турция, Германия и други. Отразяването на темите, свързани с украинската, турската и сирийската теми претърпява интересна трансформация. В руските медии се появяват материали като „Туркобандеровци: в Украйна воюват джихадисти“ (телевизионен канал „Россия 24“), „Батальон „Азов“ е готов да воюва в Сирия с Турция срещу Русия“ (RT), „На страната на сирийските терористи воюват украинци“ (nbnews .com.ua) (35 материали). В този случай руските медии създават синтетичен образ на врага, който уж въплъщава в себе си всички основни заплахи за РФ.
Като цяло тематиката на фейковете и представените наративи демонстрират последователните опити на руската пропаганда да изградят образ на Украйна като failed state като делегитимират Въоръжените й сили, ръководството на страната и провежданата от него политика в различни сфери. Още един ключов елемент при създаването на образа на Украйна освен като failed state – представянето й като общество, в което все повече нарастват крайните националистични възгледи и групите, които са техни носители.
Автори на изследването: Дария Орлова, Олга Макар, Виктория Романюк, Мария Жданова
