Източник: Назарий Заноз, за Крым.Реалии
Конфликтът между Гърция и Македония относно името на последната има шанс да завърши. На 20 юни македонският парламент се съгласи с преименуването на бившата югославска Република Македония на Северна Македония. Последна дума има народът на страната, който през есента трябва да гласува за това решение на референдум.
27-годишният спор не само създаваше допълнително напрежение на Балканите, но също така лишаваше Македония от възможността да се интегрира в евроатлантическите структури, тъй като Гърция блокираше опитите на съседката си да се присъедини към ЕС и НАТО без да променя името си.
И тъкмо когато на хоризонта проблясна решение на проблема, веднага се появи информацията, че някои страни желаят да блокират преговорите за членството на Македония и Албания в ЕС. Оказа се, че противниците са Франция и Нидерландия, а впоследствие към тях се присъедини и Дания.
Не толкова отдавна нещо подобно преживя Украйна, когато отначало Нидерландия заради референдума си отложи влизането в действие на Споразумението за асоцииране с ЕС, а Франция повлия върху отсрочката на безвизовия режим.
От една страна, можем да разберем властите в тези страни, които разглеждат всичко през призмата на своята вътрешнополитическа ситуация. От друга страна, Европейският съюз е вложил толкова сили и финанси в политиката на примирение и европейската интеграция на Балканите, че би било недалновидно сега всичко да бъде разрушено.
В Европейския съюз трябва ясно да осъзнаят, че подобно отлагане влияе върху това как ще го възприемат не само в тези страни, но и в съседните.
Кремъл ще се опита да разклати ситуацията в Албания и Македония. Той вече го е правил преди в други страни на Балканския полуостров.
Освен това не бива да забравяме и руския фактор. Колкото по-дълго се отлага перспективата за членство на балканските страни, толкова е по-вероятно, че Кремъл ще се опита да разклати ситуацията в Албания и Македония. Той вече го е правил преди в други страни на Балканския полуостров. Не трябва да забравяме и скорошния опит за преврат в Черна гора, с помощта на който Кремъл искаше да предотврати влизането й в НАТО.
За сега здравият смисъл побеждава
На 26 юни министрите на външните работи на страните-членки на ЕС дадоха зелена светлина на началото на преговорния процес за присъединяването на Албания и Македония към Европейския съюз. Обаче това изобщо не означава, че на някой от следващите етапи процесът няма да бъде стопиран.
Във всеки случай този процес ще бъде продължителен и труден, тъй като и двете страни трябва да демонстрират напредък в осъществяването на реформите. В същото време е много важно изискванията да бъдат ясни, а критериите – разбираеми, за да не възникнат някакви измислени причини за отказ. Това е много важно, за да не се разочарова населението на Албания и Македония в европейския вектор на развитие. Защото това не само ще даде козове в ръцете на РФ, но и ще подкопае доверието към ЕС и сред жителите на тези две страни, и на всички балкански държави, които все още чакат да влязат в ЕС.
Стремежът към европейска интеграция е един от ключовите фактори, които сдържат страните от Западните Балкани да не изострят отношенията помежду си
Това може да доведе не само до спиране на процеса на реформи, но и до завръщане на старите конфликти, които на полуострова са предостатъчно. Още повече, че в момента е постигнат напредък в процеса на урегулиране на ситуацията между Косово и Сърбия. В края на краищата именно стремежът към европейска интеграция е един от ключовите фактори, които сдържат страните от Западните Балкани от изостряне на отношенията помежду им. А тяхното присъединяване към ЕС трябва да снеме много от съществуващите болезнени проблеми. И да натрие носа на Русия.
И накрая, Украйна, Грузия и Молдова трябва внимателно да следят ставащото, за да се учат от чуждите грешки, но в същото време да показват напредък, дори ако за сега никой не говори за перспективи.
Източник: Назарий Заноз, за Крым.Реалии
Назарий Заноз е политически наблюдател, публицист
