Източник: InformNapalm
Руската окупация на Крим започна преди 4 години. След тримесечните протести на Евромайдана в Украйна, които завършиха с разстрели на протестиращите от специалните части на милицията, страхувайки се от затвор, президентът на Украйна Виктор Янукович избяга. Заедно с него, и отделно от него, избягаха и много украински топ-чиновници – министри, депутати и началници на ведомства. Държавните структури на практика спряха да работят, очаквайки решения и нови назначения от парламента. В Украйна настъпи кратък период на политическа неопределеност, от който Русия веднага се възползва за въоръженото превземане на Крим, а малко по-късно и на Донбас. Независимо, че оттогава минаха толкова години, някои от детайлите от тази операция още не са разследвани, а ръководството на Русия и участниците в превземането на Крим още не са понесли отговорността си.
Наскоро общността от украински хакери – активисти «Украински кибералианс» (УКА) получи достъп до уникална информация, която може да помогне съществено за допълване на списъка на участниците във военната кампания по превземането на Крим. УКА предаде ексклузивно получените данни за анализ на международната доброволческа общност InformNapalm. От своя страна ние проверихме данните с помощта на разузнаване по открити източници (OSINT) и представяме крайния резултат на читателите.
Докладът ни е от две части. В първата ще припомним някои вече известни факти по превземането на Крим за тези, които вече са позабравили събитията (който ги помни добре, може да пропусне първата част). Във втората ще разкажем за получените от УКА документи и за допълнителните ни разкрития. Накрая правим кратки изводи.
1. Някои известни факти за превземането на Крим
1.1. Хибридната окупация
Операцията по превземането на Крим носеше хибриден характер. В нея участваха както редовни военни подразделения на Руската Федерация, така и паравоенни организации, представени основно от представители да руското казачество от разни краища на Русия. Паравоенните организации залегнаха в основата на въоръженото формирование „Самоотбраната на Крим“, което взе активно участие в блокирането и превземането на административните сгради и други обекти в Крим.
Независимо от избутването им на преден план, терористите от „Самоотбраната на Крим“ играеха спомагателна роля. Основната тежест по превземането на украинските военни поделения, възли и комуникации легна върху военнослужещите от редовната руска армия. Те изпълняваха три роли:
1) работеха в тълпата преоблечени в цивилни дрехи;
2) действаха, преоблечени в униформи на украинската милиция;
3) изпълняваха специални заповеди на командването на РФ в пълно бойно снаряжение, но без отличителни знаци и с балаклави, зад които криеха лицата си.
Подобна прикритост беше използвана, за да се създаде впечатлението за народно въстание в Крим, и да се покаже пред международната общественост измислената картинка за противопоставяне на гражданите на Крим и представителите на централната власт по места. Светът трябваше да види бунт на местното население срещу въображаема етническа дискриминация, и борбата за обединение с „братския народ“ – руснаците. Да види това, и в най-добрия случай – да одобри, а в най-лошия – просто да не се намесва.
1.2. Групировката за превземане
Окупационната хибридна армия беше многобройна и в нея влизаха разни родове войска. По оценка на Главно управление на разузнаването към Министерство на отбраната на Украйна, Москва е задействала над 70 хиляди руски силоваци за превземането на украинския полуостров. 12 хиляди от тях са били военнослужещи.
Тези военнослужещи не са само от намиращите се вече в Украйна руски военни, съгласно споразумението между РФ и Украйна от 21 април 2010 година за пребиваването на Черноморския флот на Руската Федерация на територията на Украйна. От края на февруари 2014 година Русия прехвърля масово и незаконно свои подразделения на територията на Крим.
Досега военната прокуратура на Украйна е събрала доказателства за участието на 31-ва отделна гвардейска десантно-щурмова бригада от ВДВ, 45-и отделен гвардейски полк от специалните части на ВДВ (в/п 28337), 98-а гвардейска въздушно-десантна дивизия от ВДВ (в/п 65451), 76-а гвардейска десантно-щурмова дивизия от ВДВ, 18-а отделна гвардейска механизирана бригада от 58-а армия на Южен военен окръг на ВС на РФ и 15-а отделна гвардейска механизирана бригада от миротворческите сили на РФ (в/п 90600).
Този дълъг списък може да се окаже съвсем непълен. Съгласно съставеният от нашия екип списък на наградените на медал „За връщането на Крим“, към незаконната анексия имат отношение и 21-а отделна механизирана бригада (в/п 12128), 7-а танкова бригада (в/п 89547), 32-а отделна механизирана бригада (в/п 22316), 10-а отделна бригада от специалните части на ГРУ (в/п 51532), 16-а отделна бригада от специалните части на ГРУ (в/п 54607), 19-а отделна механизирана бригада (в/п 20634), 74-а отделна механизирана бригада (в/п 21005) и 2-а отделна бригада от специалните части на ГРУ. В списъка не са включени подразделенията от Черноморския флот на РФ.
1.3. Дати от военната операция за превземането на Крим
Точната дата на началото на прехвърлянето на „зелените човечета“ в началото беше предмет на спорове, но точка постави самата Русия, която през 2014 година пусна медала «За връщането на Крим», на обратната страна на който са обозначени датите: 20.02.2014-18.03.2014.
На 27 февруари в 4 часа и 20 минути около 120 автоматчика в бойно снаряжение и без отличителни знаци превзеха сградите на Върховната Рада и на правителството на Крим. Последва вълна от превземания на ключови обекти на полуострова: административни сгради, летища, телекомуникационни възли и военни поделения. Паралелно вървеше увеличаване на окупационния контингент.
На 16 март под дулата на автоматите на руските окупационни войски се проведе референдумът за статута на Крим, на 17 март беше провъзгласена независимата Република Крим, която помоли да бъде приета в състава на Руската Федерация, а на 18 март беше подписан Договор за приемането на Крим в състава на Русия. На 20 март този договор беше спешно ратифициран от Държавната дума на РФ, а на 21-ви беше ратифициран от Съвета на Федерацията, с което окончателно утвърди Русия в статута й на страна – агресор.
Референдумът от 16-и март беше обявен за нелегитимен не само от всички власти в Украйна, но е от ОССЕ, ПАСЕ и Венецианската комисия. На 27 март 2014 г. Генералната Асамблея на ООН прие резолюция, която не признава проведения в Крим на 16 март референдум за отделяне от Украйна и последвалата анексия на полуострова от Русия.
1.4. Пътища на проникване на руската хибридна армия на полуострова
Русия прехвърляше силоваците си в Крим по море, по въздух и по суша.
По суша руските силоваци пътуваха с автомобилен транспорт, основно по маршрута Харков – Симферопол. Пристигаха на полуострова предимно под вида на казаци и цивилни граждани.
За прехвърляне по море Русия използваше както свои военни кораби, така и граждански плавателни съдове. Към настоящия момент е известно, че в операцията по превземането на Крим са взели участие ДК «Николай Филченков», ДК «Калининград», ДК «Минск», ДК «Оленегорский горняк», ДК «Георги победоносец», ДК «Азов», ДК «Саратов» и други по-малки съдове. Да бъдат проследени всички граждански плавателни съдове е трудно, но със сигурност се знае, че руските силоваци са се прехвърляли чрез фериботите «Ейск» и «Николай Аксененко»; по тези факти излезе с изявление Държавната гранична служба на Украйна по време на превземането на Крим.
Руските военни бяха прехвърляни в Крим и със самолети и хеликоптери, които се приземяваха както на летищата на Черноморския флот на РФ, така и на други летища, превзети от руските подразделения по време на военната операция. Няма официална информация точно колко руски военни самолети са кацнали в Крим в периода между 20 февруари и 20 март 2014 година. Можем само да предполагаме мащаба на проблема, щом тогавашният Постоянен представител на президента на Украйна в Крим, Сергей Куницин съобщи, че до 2 март в Крим вече са пристигнали 13 самолета ИЛ-76 с руски десантчици. Освен самолетите, Кремъл използваше за прехвърляне на десанта и въртолети Ми-8 и Ми-24.
1.5. Лъжите на Москва
Цялата операция по превземането на Крим беше максимално прикривана от международната общественост. Руските телевизионни канали упорито твърдяха, че под балаклавите крият лицата си участници от местните отряди за самоотбрана. Отричаха прехвърлянето на оръжие и войска. Отхвърляха информацията за появата на уникални видове техника, например бронирани коли „Тигър” и „Рис”, каквато има само в Русия. На 4 март, по време на среща с журналисти, президентът на Русия Путин заяви, че въоръжените сили на Русия не вземат участие в блокирането на украинските военни части в Крим. „Това са местни сили от самоотбраната”, – каза той. На следващия ден министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу заяви, че снимките и видеата с руски военни, участващи в операцията по превземането на Крим в униформа и без опознавателни знаци, са провокация. На въпрос от журналисти няма ли в Крим руски войски, Шойгу отговори: «Няма, абсолютно».
На 17 ноември 2014 година, Путин вече призна, че в превземането на Крим са участвали военнослужещи от Руската Федерация, тоест сам потвърди факта на военна агресия срещу суверенна, независима държава.
Анексирайки украинския Крим, Русия наруши 407 двустранни и 80 международни договора с Украйна, и продължи пътя си на военен престъпник, в какъвто се превърна след нападението над Грузия през 2008 година.
2. 1097 скелета в килера на военно поделение 27777
2.1. Разкажи ни какво си ял – ние ще ти разкажем къде си бил
Минаваме към по-интересната част. Украински кибералианс ни предаде два текстови документа, измъкнати от пощата на Александър Александрович Попов (снимка, паспортни данни 1,2,3), началник на продоволствената служба от тила на военно поделение 27777 от Южен военен окръг (18-а отделна механизирана бригада, пунктове на постоянна дислокация – Калиновская и Ханкала, Чечня).
И двата документа са свързани със съвсем невинна тема – осигуряването на храна за военнослужещите. Но нищо не е толкова просто, колкото се вижда на пръв поглед.
Първият документ е създаден на 6 март 2014 година. Това е препис от заповед №48 на военно поделение 27777, която гласи: «Изброените военнослужещи от батальона със специално назначение, които от 07 март 2014 година са на изпълнение на бойна задача, да бъдат отчислени от списъка с дажби в поделението, да им бъде дадена суха храна за 11 (единадесет) денонощия от 07 март до 17 март и да им бъде предаден лично сертификат за храната». Следва списък от 202 военнослужещи. Със самия документ може да се запознаете по линка.
Вторият документ също е препис от заповед на военно поделение 27777, под номер 53 от 14 март 2014 година: «Изброените по-долу военнослужещи от военно поделение 27777, 63354, 29202, изпратени на изпълнение на бойна задача, да се раздаде суха храна за срок от 03 (три) денонощия от 16 март 2014 година до 18 март 2014 година». Следва списък от 891 фамилии. Документа може да разгледате по линка.
Съвсем естествено възниква въпросът каква бойна задача се канят да изпълняват почти 1100 човека, 202-ма от които са от батальона със специално назначение? Русия като че ли с никого не воюваше през март 2014 година – поне по твърденията на самата Русия. Още повече, че двата периода идеално съвпадат с датите на провеждането на операцията по превземането на Крим. Логично е да се предположи, че хората от двата списъка са взели участие в агресията срещу Украйна. Но понеже само предположения не са достатъчни, за да обявиш някого за виновен, ние решихме да потърсим доказателства.
2.2. Нашите находки
Да се обработи списък от 1097 човека не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Но очите може да се плашат, но ръцете го правят. Най-накрая можем да се похвалим с резултата от тежката ни работа.
За удобство на читателя направихме таблица с възможност за сортиране и търсене за всички 1097 военнослужещи от двата списъка. В нея нанесохме и по-важната информация, която успяхме да намерим за всеки от тях. (таблицата можете да разгледате в материала на InformNapalm – бел. СФ)
Ако нашите читатели намерят нещо интересно, което сме пропуснали, нека ни пишат – ще се радваме да допълним нашето разследване.
2.3. Разбор на най-интересните факти
2.3.1. Начини на прехвърляне на военнослужещите от Списък-1097 в Крим
Докато търсехме информация в мрежата научихме много нови факти за участието на 18-а ОМБр в окупирането на украинския полуостров.
Съдейки по снимките военнослужещите са прехвърляни в Крим едновременно по няколко пътя.
Най-много снимки са направени на гражданския ферибот «Николай Аксененко». Там намерихме снимки и от пристанище «Кавказ», и от пристанище «Крим», и дори снимка на руска военна техника, натоварена на ферибота. Публикуваме само някои от тях.
Разузнавачът-картечар от 2-о отделение на 2-а група със специално назначение от 1-ва рота със специално назначение на батальона със специално назначение Магомед Алаутдинович Хаматаев на борда на ферибота «Николай Аксененко», пристанище «Крим».
Старши водач в 3 отделение на 1 автомобилен взвод на автомобилната рота (снабдяване с боеприпаси) от логистичния батальон Айдемир Дешдемирович Мустафаев на борда на ферибота «Николай Аксененко», пристанище «Кавказ».
Снимка с натоварената на ферибота «Николай Аксененко» военна техника. Намерена в албума на водача от 1 отделение на 1 автомобилен взвод на автомобилната рота (снабдяване с боеприпаси) на логистичния батальон Усман Бадрудиевич Гадаев.
Независимо, че повечето снимки са публикувани по-късно от периода 20.02-20.03, е важно да се обърне внимание на следните детайли:
- военнослужещите са в неуставна форма, без отличителни знаци;
- на много от снимките в ръцете им има автоматично оръжие;
- снимки от един и същи ферибот има в профилите на цяла група военнослужещи, при това на няколко от снимките са заснети групи военни;
- военните са облечени топло, някои са с шапки, което изключва вероятността снимките да са направени през лятото.
Има и други факти, които насочват, че снимките са направени по време на превземането на Крим.
Например, Муса Ахмедович Гусеев, ефрейтор от военно поделение 63354 (136-а ОМБр, с постоянна дислокация: Буйнакск, Герей-Авлак и Ботлих в Републик Дагестан) е публикувал снимка от ферибота на 11 март 2014 година:
На две други снимки се виждат интересни детайли. Това е датата на следващата техническа проверка на асансьорите на ферибота — 12.09.14 г.
Датата показва, че снимките не са били направени по-късно от 12 септември – в този случай датата щеше да е променена. И доколкото, както споменахме по-горе, снимките не може да са направени през лятото, а до 12 септември в Крим е още лято, то остава само зимата – пролетта на 2014 година като вариант.
Като допълнителни доказателства служат и снимките, направени вече на сушата – в пристанище „Крим“. На една от тях се вижда стелата с украинското знаме и надписа „Украйна. Крим“, която след идването на окупационните власти беше спешно преработена.
Снимка от профила на водача в автомобилното отделение на логистичния взвод към батальона със специално назначение Илияс Хазирович Мидаев, пристанище «Крим»
Снимка от профила на старши сержанта Виталий Сергеевич Прибитков, военнослужещ във в/п 63354 (136-а ОМБр, постоянна дислокация: Буйнакск, Герей-Авлак и Ботлих в Република Дагестан)
Разбира се тежест в потвърждаването на нашата хипотеза за непосредственото участие на военните от списъка, предоставен от УКА в агресията има и факта, че някои от военнослужещите, които се разкриват на ферибота, са наградени с медал „За връщането на Крим“. Например Магомед Алаудинович Хаматаев, Сергей Николаевич Карчевсков, Марат Назрутдинович Магомедов и други.
Независимо, че прехвърлянето с ферибота изглежда най-масово, не всички военнослужещи са пристигнали на полуострова с него. Например в три от профилите на военнослужещите намерихме снимки в пристанището, край военни кораби. При това на две от тях ясно се вижда, че това са големи десантни кораби. Успяхме да идентифицираме един от тях – ДК «Калининград», който е включен в списъка с корабите, превозвали окупационната армия на РФ до Крим през пролетта на 2014 година.
Снимка на младши сержант Владимир Андреевич Собов на фона на ДК «Калининград» в пристанище Новорусийск. Качена в профила му на 12 март 2014.
В албума на един от военнослужещите с медал «За връщането на Крим» — радиотелефониста-гранатометчик от свързочното отделение на свързочния взвод на 1 механизиран батальон Марат Назрутдинович Магомедова също е намерена снимка в неуставна форма, без отличителни знаци, на фона на самолет ИЛ-76МД. На друга снимка от неговия албум група от военнослужещи също се е снимала пред ИЛ-76МД, и на този самолет идеално се вижда бордовият номер — RA-78805:
По бордовия номер може да се намери информация за самолета: той е със сериен номер 0093492783 и принадлежи на ВВС на Русия.
За съжаление засега не успяхме да намерим убедителни доказателства дали този самолет е използван за прехвърляне на руски военни в Крим, но намерихме видео, което показва, че е възможно той да е превозвал военнослужещите от 18-а ОМБр от Крим.
В първата част на видеото същият този самолет с номер на борда RA-78805 е заснет на неизвестно летище. На видеото се виждат много хора, облечени във военна униформа, основно зимен образец, към които самолетът приближава. Двама мъже водят диалог на чеченски и в разговора им става въпрос горе-долу за следното: отначало те казват, че този самолет им е бил изпратен от Путин и след завършването на мисията си те с чиста съвест се прибират вкъщи. По-нататък те казват, че ако трябва, ще отнемат Донецк, Харков и Луганск.
Пълна разшифровка на текста на видеото:
Човекът с черна шапка казва: «Това е самолетът, който ни изпрати Путин. За връщането на Крим».
Зад кадър (този, който снима): «Слава на Всевишния, ние завършихме това, което започнахме и се връщаме у дома с гордост. Това нещо (самолетът) идва направо към нас. Да? Какво е това! Ние след това ще отидем в Донецк, не е ли така?»
С черната шапка казва: «Да даде Всевишният».
Операторът: «И ще завършим това, което започнахме».
С черната шапка казва: «Да даде Всевишният».
Операторът: «Оставяме това в ръцете на Всевишния».
С черната шапка казва: «Луганск, Донецк, Харков, ще върнем всичко това. Да даде Всевишният ».
Приближава се човек с шапка с козирка: «Рязан превземах, Астрахан превземах… (шегува)»
Операторът: «От този шум можеш да откачиш, да оглушееш».
С черната шапка казва: «Явно самолетът е стар».
Зад кадър: «Да, да… това е 76-и».
Зад кадър: «Гледай къде ще ни качат…(псува)».
Зад кадър: «Виждаш ли там картечницата?»
Зад кадър: «Алейкум Ассалам».
Зад кадър: «Гледай какъв вятър прави».
Това видео е качено в Youtube на 2 октомври 2014 година. В описанието към видеото се казва, че е от телефона на един от чеченските наемници, които са воювали в Украйна. Заедно със снимките от албума, информацията от видеото води до предположението, че хората от видеото излитат след завършването на операцията по завземането на Крим от Руската федерация, и че видеото е заснето на едно от превзетите летища. Оставяме на нашите читатели сами да преценят доколко нашите предположения са верни.
Ние ще продължим да събираме информация, която касае вероятното прехвърляне на военнослужещи от 18-а ОМСБр в Крим на военни кораби и военни самолети, и ако намерим интересни факти, задължително ще ги публикуваме.
Преминаваме към другите ни находки.
2.3.2. БТР-82А на военно поделение 27777
В профила на картечаря от 3-то механизирано отделение на 3-ти механизиран взвод на 3-та механизирана рота от 1-ви механизиран батальон Владимир Павлович Лукиянцев открихме снимка, на която той е в неуставна униформа, с балаклава и без отличителни знаци на фона на БТР-82А с бордови номер 139 и с надпис «в Крим». Фотографията е добавена на 13 март 2014 година:
Снимката е интересна с това, че БТР-82А е руска модернизация на БТР-80. В частите на руската армия този модел започва да се доставя от 2011 г. Въоръжените сили на Украйна не са купували от РФ такава техника и в Украйна няма такива образци. Това е пряко доказателство, че Москва е прехвърляла в Крим не само личния състав, но и военна техника.
Вероятно ще се намерят скептици, които да твърдят, че от една снимка не може да се направят такива изводи. Намерихме в Интернет и други потвърждения.
Първо да обърнем внимание на още две снимки.
Първата открихме пак при същия Лукиянцев. На нея той отново стои на БТР-82А. Снимката е кръстена «в Краснодар» и е добавена на 9 март 2014 г.
Още една снимка с БТР-82А намерихме в профила на друг военнослужещ — Усман Бадрудиевич Гадаев. На снимката той е изправен върху БТР-82А в униформа тип «горка», без отличителни знаци.
Не успяхме да определим мястото, на което са се снимали, но за сметка на това ясно се вижда, че окраската на бронетранспортьора е трицветен камуфлаж, а бордовите номера са нанесени с тъмно червена боя. Като сравним двете цифри – отстрани и отзад можем точно да назовем тризначния номер — «207».
Следва най-интересното. На 13 март 2014 г. в Youtube се появява видео от събитията на 12 март. На него се вижда колона с бойна техника, която се движи по пътя Керч-Феодосия някъде около 5 часа сутринта. В тази колона отново виждаме БТР-82А.
При внимателен преглед на видеото в забавен режим се вижда, че техниката е боядисана в трицветен камуфлаж. Номерата на техниката са замазани с боя, но на 38-та секунда на видеото на една от бойните машини се вижда първата цифра на номера, която поради небрежност не е била заличена . Цифрата е «2» и е тъмночервена на цвят.
Трудно е да твърдим със сигурност, че видеото е заснет същият БТР от снимката на Гадаев само от съвпадението на една цифра. Но от съвкупността на всички признаци – модел, тип на окраската, стил на нанасяне на номера (шаблона) – можем с голяма доза вероятност да кажем, че на видеото е БТР-82А, който е бил на въоръжение в част 27777.
2.3.3. Лагер във Воинка
След снимките на фериботи, кораби и самолети, започнахме да намираме фотографии на военнослужещи на фона на палатки с маскировъчни мрежи, стари нежилищни едноетажни сгради и бетонни огради. Всички те приличат на снимки от полеви лагер. На някои от тях има геотаг «Воинка», а на една от снимките същият населен пункт е посочен в коментарите:
Воинка е голямо село в Красноперекопски район на Крим със стратегическо значение. Именно в това село се пресичат всички автомобилни пътища на полуострова, които минават през Перекопския провлак. В селото има железопътна гара, а край него минава Северо-Кримският канал, който преди доставяше прясна вода в Крим, но след незаконната анексия беше затворен откъм континенталната част на Украйна.
Дали руските войски са били разположени именно в това село? Опитахме се да проверим информацията за лагера на 18-та ОМБр и в други открити източници. Търсенето се увенча с успех.
Първо намерихме интервю, публикувано на 11 март 2014 г., в което гражданин на Чечения, който по това време се е намирал в Севастопол, споменава, че в Крим има кадировци, които отначало били в Керч, но впоследствие ги прехвърлили във Воинка:
Защо точно Воинка е превърната в опорен пункт на военното подразделение от Чечня? Дали този избор е бил случаен? Възможно е. Между това село и Чечения вече е имало изградени връзки. На територията на селото са живяли представители на мюсюлманската общност и в селото е имало действаща джамия, наречена в чест на Ахмат Кадиров, първият президент на Чеченската република и баща на Рамзан Кадиров, нейният сегашен президент.
Това не е шега. Строителството на джамията е финансирано от Рамзан Кадиров, а откриването се е състояло на 21 август 2010 г., тоест три години и половина преди началото на окупацията. На официалния сайт на президента и на правителството на Чеченската република и до сега може да се прочете съобщението за тържественото откриване на джамията. Не можем да бъдем 100% сигурни, че тази религиозна връзка е повлияла при избора на дислокацията на военнослужещите от Чечения, но можем да предположим, че все пак е имало значение.
Разбира се само тези косвени доказателства не са достатъчни, затова екипът ни продължи да търси. В Youtube открихме няколко видеозаписа от средата на март 2014 г., на които се вижда военна техника недалеч от селото. Сред тях най-интересен се оказа този:
На него добре се вижда голям лагер с военна техника. Можем да видим изкривените бетонни огради, редиците от полуразрушени нежилищни сгради, натрупаните тук-там бетонни блокове и електрически стълбове. Трудно е да се види цялата техника, но могат да се забележат покритите с брезент КамАЗ-и и бронетранспортьорите.
След тази отлична подсказка бързо намерихме точното място на картата. Това са стари изоставени ферми, разположение на юг от Воинка. GPS-координатите на обекта са: 45.8590, 33.9915 (45°51’32.4″N 33°59’29.4″E).
Сега, анализирайки една избрана снимка, ще покажем, че руските военни са направили лагера си точно тука.
Снимката е от профила на старши водача на цистерна за зареждане с гориво от 2 отделение на 1-ви автомобилен взвод на автомбилната рота (превоз на горива) на логистичния батальон – Магомедрасул Магомеднабиевич Мугутдинов
Няма да разглеждаме останалите снимки поотделно, за да не претрупваме и без това обемния материал. Вие можете самостоятелно да изследвате всички линкове към снимки, представени в общата таблица
На 25-та секунда на друго видео, което намерихме в Youtube, отново виждаме «фирмения» трицветен БТР-82А, а след 28-а секунда се появява КЩМ (командно-щабна машина) на базата на двуосен КАМАЗ-4350 от семейство «Мустанг», която също е излючително руски модел и никога не е била на въоръжение в Украйна.
Тази техника служи като допълнително потвърждение на факта, че военнослужещите от 18-та ОМБр са били по това време в село Воинка в Красноперекопски район на Крим.
2.3.4. Джанкойски район и други детайли
В профилите на военнослужещите намерихме снимки, които показват, че окупационните подразделения от 18-та ОМБр са изпълнявали задачи и в други райони, или пък са били разполагани и в други полеви лагери в северната част на Крим. В профилите на няколко военни намерихме снимки, направени до стелата «Крим – край на партизанската слава» до паметника на зенитчиците от 1576 зенитно-артилерийски полк, издигнат в Джанкойски район, на влизане в Автономна република Крим от Херсонска област (на полуострова Тюп-Джанкой). Приблизителни GPS-координати 45.9776, 34.5715 (45°58’39.4″N 34°34’17.4″E).
Снимка от профила на линейния надзорник от 3 линейно-кабелно свързочно отделение на радиорелейно-кабелен взвод от свързочната рота (пунктове за управление) на свързочния батальон Павел Сергеевич Сторожков до стелата «Крим — край на партизанската слава» на входа на Крим през Чонгар
Още един военнослужещ има снимка до едноименната стела, разположена до входа в Армянск.
Военните от 18-та ОМСБр се хвалят и със снимки от езерото Сиваш:
Снимка от профила на заместник командира на разузнавателната рота на разузнавателния батальон Руслан Викторович Сериков. Езеро Сиваш
Трицветният БТР-82А се появява на още едно място — недалеч от Армянск. Неговата снимка е качена в Мрежата (архив на блога) на 18 март 2014 г. от блогъра от Владивосток Александър Хитров. В статията снимката е под номер 16.
Има и много други фотографии с дребни детайли, които доказват, че руските военнослужещи са пребивавали в Украйна: снимки на украинска валута, сок «Садочок» на масата за хранене, тента «Оболон» на улицата на града, торта във формата на полуостров Крим със забит в нея руски флаг и т.н.. Всички те все повече ни убеждават, че военнослужещите от 18-а ОМБр през март 2014 г. са се намирали в Крим и са взели непосредствено участие в неговата окупация.
2.4. Съпоставяне на маршрута и датите
Ще опитаме да свържем всички данни и приблизително да разположим събраните доказателства по дати.
Избираме снимките с най-ранни дати:
- снимката на Лукиянцев на БТР-82А с надпис «в Краснодар» от 9 март 2014 г.
- снимката на Гусеев от ферибота «Николай Аксененко» от 11 март 2014 г.
- снимката на Собовий в Новоросийск на фона на ДК «Калининград» от 12 март 2014 г.
- снимката на Лукиянцев с надпис «в Крим» от 13 март 2014 г.
Сега ще ги съпоставим с датите от видеото:
- видео с колоната с техника в района на Феодосия от 12 март 2014 г.
- два видеозаписа от село Воинка от 13 март 2014 г.
Обръщаме внимание и на твърденията на чеченеца от интервюто, от които стигаме до извода, че някакви чеченски подразделения вече са се намирали в село Воинка в периода до 11 март 2014 г.
Вземаме предвид, че прехвърлянето на военнослужещи от 18-та ОМСбр явно не е проведено едновременно — вероятно изпращането на военните е предприето на различни дати. Но все пак изводът е, че най-малко една група военни е трябвало да пристигне във Воинка до 12-13 март.
Обръщаме особено внимание, че и Гусеев, и Лукиянцев са посочени в извлечението от заповед №53, в която всъщност се посочва, че те трябва да пристигнат в Крим на 16-18 март. Но Лукиянцев качва снимка от Крим още на 13 март, което води до заключението, че заповедта от 16-18 март не е била единствената. Вероятно е имало и друга заповед, с която са командировани в Крим на по-ранна дата, а заповедта №53 е била издадена, за да се удължи пребиваването им в Крим и дори вероятно е била издадена със задна дата.
Припомняме, че 18-а ОМБр, най-вероятно е използвала три маршрута, за да стигне до Крим:
- с ферибота «Крим-Кавказ»;
- с кораби на руския военно-морски флот;
- със самолети/ въртолети.
Засега нямаме достатъчно улики, за да възстановим целия път по 2-ия и 3-ия маршрути.
За сметка на това имаме достатъчно доказателства за прехвърлянето с ферибот. За по-нагледно показваме целия маршрут на военнослужещите до Крим, като вземаме за пример «фериботната» група.
За да си представите пълната картина на станалото, наложихме датите на заповедите върху график на събитията, станали в интервала между 20 февруари и 18 март 2014 година в Крим (събитията са включени избирателно).
Заключение
Въз основа на търсенето по открити източници намерихме преки доказателства за участието на 101 военни от списъка (9,21 %) във военни операции извън пределите на Руската федерация. От тях 60 човека (5,47 %) са участвали точно в окупацията на Крим: за 38 (3,46 %) са намерени сведения, че са получили медали «За връщането на Крим», а за други 22 са намерени сериозни доказателства във вид на снимки и други материали. Всичко това ни позволява с голяма доза вероятност да твърдим, че данните, които ни предадоха от Украинския кибералианс, са автентични, и че военнослужещите от руското военно поделение 27777, които са включени в списъците, действително са участвали във военната операция по превземането на Крим.
Беше много трудно да бъдат идентифицирани и подкрепени с доказателства тези 60 военни от Списъка-1097, защото в последно време РФ води активна кампания срещу използването на социалните мрежи сред военнослужещите. За много от военните от списъка намерихме линкове към профилите им в социалните мрежи, но те вече бяха изтрити. И все пак фактът, че събрани доказателства не за един или двама, а за 60, показва, че това не е просто съвпадение. Следователно заповедите са реални, и с 99% сигурност военнослужещите от списъците са взели участие в акта на военна агресия срещу Украйна.
Множеството факти, които проучихме по време на анализа на информацията, свидетелстват, че прехвърлянето на 18-а ОМБр е било добре организирано и много добре обмислено. Това е поредното потвърждение, че плановете за военна операция за завземането на Крим не са възникнали спонтанно у ръководството на РФ през февруари 2014, както твърди Владимир Путин, и не са били разработвани в продължение само на един месец или дори година. Координацията на подразделенията и скоростта, с която влизат в Крим, както и стотиците дребни хитрости, за да скрият своята принадлежност към армията на РФ показват, че актът на агресия е бил отдавна обмислян и всички роли в сценария са били разпределени и отрепетирани. Кремъл е знаел, че нарушава международното право. Москва съзнателно е нарушила правилата на ООН и е извършила военни престъпления.
Що се отнася до отделните военнослужещи от 18-а ОМБр, те също са знаели къде и защо отиват. В заповедите фигурира формулировката «за изпълнение на бойна задача», те са получили бойно оръжие, по време на изпълнението на «задачата» са носили униформа без отличителни знаци, предварително са замазвали бордовите номера на техниката. Изпращани са в населени пунктове, където според инструкцията са се прикривали с цивилни граждани за своя защита. Всичко това показва, че военнослужещите съзнателно са извършвали престъпления и че се гордеят с това, което са направили: снимат се с торта във форма на завзетия полуостров, излагат на показ медалите си «За връщането на Крим».
Машината на правосъдието е бавна и тромава. Но незнанието на закона не освобождава престъпника от отговорност. Руските военни, които са участвали в окупацията на Крим продължават да мислят, че могат да скрият престъпленията си от света и да избегнат наказанието. Обаче всичко скрито рано или късно става явно и те ще трябва да отговорят за престъпленията си.
Междувременно ви молим широко да разпространите откритите от нас факти. В името на справедливостта.
Материалът е подготвен от доброволците от международната общност InformNapalm. Превод: SonyaMart и Joveto.
При използване на информацията приветстваме поставянето на линк.
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
