Източник: Крым.Реалии
За поредната годишнина от началото на анексията кримските медии публикуваха поредната порция откровения на „героите на руската пролет“, които ще бъдат интересни както за Трибунала в Хага, така и за разбирането на ситуацията на полуострова през февруари-март 2014 година.
Особено се постара севастополското издание Forpost, принадлежащо на една от ключовите публични фигури в „руската пролет“, бившия „народен кмет“ на Севастопол Алексей Чалий.
Преди няколко дена редакторите и журналистите на това издание и Независимата телевизия на Севастопол (която също принадлежи на Алексей Чалий – авт.) разказа на студентите от филиала на МДУ за ролята на средствата за масова информация в онези събития и „как медиите приближаваха „руската пролет“, с акцент върху това, че ролята на пресата, телевизията и интернет изданията е била изключително важна.
За руската пропаганда, колко време се е подготвяла анексията на Крим и нейното финансиране
Главният пропагандист на Третия райх Йозеф Гьобелс в речта си пред интендантите и директорите на радиокомпании на 25 март 1933 година разкрива „секрета на пропагандата„: „Аз не съм съгласен с това, че пропагандата е нещо нископробно, защото днес ние нямаше да седим в министерските си кресла, ако не бяхме велики пропагандни художници. И нямаше да загубим войната, ако владеехме по-добре изкуството на пропагандата. Ето в какво се състои секретът на пропагандата: ако искаш да подложиш някого на пропаганда, трябва изцяло да го наситиш с идеята на пропагандата така, че той дори да не забележи, че е наситен с нея“.
Ние никога не сме се рекламирали и изобщо шифрирахме дейността си, затова никой не ни видя… И изведнъж на 23 февруари ние излязохме и се показахме с цялото си великолепие пред камерите…
Михаил Чалий
Преди една година братът на „народния кмет“ на Севастопол Алексей Чалий , Михаил Чалий, разказа същото пред местно издания – за продължителната работа в „нелегалност“ в Севастопол: „Огромен плюс беше това, че всичко, което правихме в предишните години – подкрепата за всички проруски движения, 35-та батарея (Музеен историко-възпоменателен комплекс „35-а крайбрежна батарея“ – бел.ред.), цялата ни съпротива срещу украинизацията на града – моят брат успя да организира така, че ние останахме извън полезрението на украинските органи на реда. Те провериха тези, които викаха най-силно и деряха ризите на гърдите си, и разбраха, че това не е сериозно. Ние никога не сме се рекламирали и изобщо шифрирахме дейността си, затова никой не ни видя. Е, поставил някакъв луд паметник – явно човекът е нямало какво да прави. Е, издал учебници по севастополознание – това са глупости. И изведнъж на 23 февруари ние излязохме и се показахме пред камерите с цялото си великолепие…“.
Известно е, че от 1933 до 1945 министърът на пропагандата и президентът на двореца на културата Гьобелс концентрира в ръцете си всички необходими инструменти за управлението на пресата, радиото, киното и другите сфери на немската култура. Благодарение на съчетанието на демагогска реторика, умела постановка на масовите мероприятия и ефективното използване на съвременната техника – преди всичко на радиото и киното – за целите на пропагандата той успява да индоктринира широките слоеве на германския народ с идеите на национал-социализма и да дискредитира комунистите, социал-демократите, евреите и свещенослужителите.
Всички основни фигуранти в събитията от февруари-март 2014 в Севастопол, които преди това практически не бяха известни на местната публика, също не бяха случайни хора
Ще отбележим, че всички основни фигуранти в събитията от февруари-март 2014 в Севастопол, които преди това практически не бяха известни на местната публика, също не бяха случайни хора. За всеки предварително беше определена някаква роля. Въпреки че сега мнозина твърдят обратното и разказват, че били попаднали случайно в центъра на събитията.
Например Forpost пише, че програмистът Игор Соловьов „случайно“ станал водещ на сепаратисткия митинг на 23 февруари 2014 година.
В същото време друг съратник на Алексей Чалий – Валерий Володин разказва, че през ноември 2013 г. разбрал, че в „Мусон“ се е състояла пресконференция, организирана от Чалий, която до голяма степен определя по-нататъшното развитие на събитията.
„По-късно разбрах, че била създадена организация, наречена „Република“, в която членуват Олга Тимофеева, Борис Колесников, Вячеслав Горелов, Михаил Чалий, Александър Кулагин, Вячеслав Аксьонов, Екатерина Алтабаева, Игор Соловьов, Сергей Кажанов, Григорий Донец, Виктор Посметний. Организацията не беше регистрирана, но се събираше редовно“, споделя спомените си Володин.
Когато разказва за подготовката на митинга на 23 февруари 2014 година, Володин казва: „На „Таврида Електрик“ (предприятие на Алексей Чалий – авт.) по това време на ризограф се печатаха листовки, които после се раздаваха в града. Игор Соловьов, моят сътрудник Женя Посметная, Наталия Вороницина и други хора организираха уведомяването на севастополците в социалните мрежи. Навсякъде се лепяха листовки, за митинга разказваха ForPost и телевизионният канал НТС (и двете медии принадлежат на Алексей Чалий – авт.).
За финансирането на града в периода до „референдума“ Володин съобщава, че „събирането на средства за града, след като бюджетните приходи в хазната бяха прекратени след всички тези събития, ставаше чрез благотворителен фонд. Помня, че първата най-голяма помощ дойде от Руската православна църква… Открихме сметки в рубли, долари, гривни. Но за поддръжката на целия град тези средства явно не бяха достатъчни. И тогава Алексей Михайлович (Чалий – авт.) отдели средства от „Таврида Електрик“ почти сто милиона гривни, които ни дадоха възможност да поддържаме живота в града в режим на спокойна отбрана, а не в режим на революция“.
Как бяха обработвани украинските военнослужещи
На третия етаж на правителството, където сега седи губернаторът, там имаше щаб за осигуряването на реда в града. Един етаж по-надолу беше моят щаб за организиране на безредици
Михаил Чалий
Преди няколко дена Михаил Чалий сподели спомените си: „Нашата операция се наричаше „купуваме евтино украинската армия“.
„На третия етаж на правителството, където сега седи губернаторът, там имаше щаб за осигуряването на реда в града. Един етаж по-надолу беше моят щаб за организирането на безредици“, – разказва той.
„Ние разработихме такава схема, която, от една страна, не беше нещо обичайно за украинските военнослужещи, но всъщност беше логична и доведе до това, че хората започнаха сами да излизат от блокираните военни части, – разказва той. Схемата беше много проста. Ние им предлагахме в това безвремие, когато в Севастопол вече излязохме от юрисдикцията на Украйна и бяхме в очакване на референдума (който да реши: оставаме ли в Украйна или не оставаме, ще разгледаме всички варианти), ето, докато сте в това безвремие, ви предлагаме да се регистрирате в нашия военкомат. И след това да вземете решение: ако поискате да заминете за Родината в пределите на Украйна – ние, съответно, ви плащаме дневни и ви купуваме билет“.
Според Чалий от това предложени се възползва „почти дивизия“ украински военнослужещи. „Имам една таблица, съхраних я. Отначало, първия ден дойдоха трима души. След това, явно те са се обадили, нещо от рода на „наливат, после те пускат, всичко е честно“. На втория ден – 12. На третия – 338, 343 и се започна“, – разказва той.
За политическите хамелеони
Иван Комелов винаги е бил един от забележителните общественици в Севастопол. Той започва политическата си кариера в Либерално-Демократичната партия на Украйна, когато начело е Леонид Кучма. После застава начело на местното отделение на „Фронта на измененията“ на Арсений Яценюк. След известно време се появява в общественото движение на Виктор Медведчук „Украински избор“, кандидатирал се е за народен депутат на Украйна, а по време на киевския Евромайдан разпъва флага на Европейския съюз пред „Дома на Москва“ в Севастопол.
Сега Иван Комелов е активен член на Общеруския Народен фронт, член на градоустройствения съвет и председател на обществената организация „Златно сечение“. Той се позиционира като активен участник в „руската пролет“. Днес Комелов разказва, че по време на митинга на площад „Нахимов“ „веднага си спомням невероятния брой хора. Спомням си руските знамена и че нямаше абсолютно никакви украински флагове. И около площада и на улиците, които водят към него, нямаше нито едно украинско знаме. Това веднага ми направи впечатление“.
За излъганите надежди: постигнахме ефект, а не истина
Днес, когато Игор Соловьов разказва за главните резултати на „Руската пролет“, той твърди, че в Севастопол сега спокойно празнуват 9 май, че децата в училищата учат историята на Русия, а не неясни митове, измислени от „смехотворците в Украйна“.
Хората се надяваха, че „руската пролет“ ще промени и вътрешнополитическата ситуация. Че пропастта между власт и народ ще изчезне, или ще стане по-малка отпреди
Игор Соловьев
„И още нещо, – казва Игор Соловьов, – Хората се надяваха, че „руската пролет“ ще промени и вътрешнополитическата ситуация. Че пропастта между власт и народ ще изчезне, или ще стане по-малка отпреди. Че ще се появи повече справедливост. В този смисъл очакванията надвишаваха това, което получихме. И по този повод има известно разочарование“.
„Ние се стремим не към истината, а искаме да постигнем ефект“, – е казвал в подобни ситуации Йозеф Гьобелс. Затова не трябва да се учудваме, че в Севастопол „не са постигнали ефект след „руската пролет“.
Председателката на Руската общност Татяна Ермакова казва в интервю: „Народът очакваше нещо друго, че ще (ръководят града – авт.) други хора, които ние поставим там“. И се оплаква, че в Москва сега отиват хора, които не са местни и не е ясно какво се случва в града .
Свидетелства за Хага
Преди една година анексаторите вече разказаха как бе организирана „руската пролет“ в Севастопол.
„Всички документи за „руската пролет“ трябва да се съхранят“, казва днес депутатът в Законодателното събрание в Севастопол Вячеслав Горелов.
Разбира се, че трябва да се съхранят! И да се копират, размножат и публикуват. За да има повече доказателства за бъдещия трибунал в Хага, особено от непосредствените участници в събитията.
В колекцията от документи на Вячеслав Горелов има бележка, която е писана, когато са се готвили за митинга на 23 февруари. „В нея се казва: „Идеята на митинга е да не се признава украинската власт. Че Гевара (конспираторите наричат с такъв псевдоним Алексей Чалий – авт.) пристига сутринта със самолет. Посрещане на 23 февруари“, – разказва Вячеслав Горелов.
Междувременно „пропагандата губи силата си, веднага щом стане очевидна“, – казва същият главен пропагандист на Третия райх. И в този смисъл свидетелствата на участниците в анексията на полуострова действат именно по този начин. Като разказват за скритите механизми на анексията, те отварят очите на обикновените граждани за нейната кухня.
Андрей Покровски, кримчанин (името и фамилията на автора са изменени от съображения за безопасност)
Източник: Крым.Реалии
