Източник: Informnapalm
Колко далече е Крим от Сибир? Мислите, че е на няколко хиляди километра? Е, грешите! Представяме ви новите виждания на Ермитажа за историята и географията.
В Британския музей в Лондон в момента тече мащабна изложба c гръмкото име „Скитските войни от древен Сибир“ (Scythians warriors of ancient Siberia). Мероприятието е организирано съвместно с Ермитажа (Санкт-Петербург).
В предисторията на изложбата стои конфликт около златото на скитите: през 2014 година, след анексията на Крим, руснаците искаха да си присвоят украински експонати, изпратени на изложба в Холандия, но след решение на холандски съд скитското злато беше върнато в Украйна.
Както пише в блога си британският историк и телевизионен водещ Дан Сноу (Dan Snow), работата над изложбата е започнала в началото на 2014 година, веднага след възникването на конфликта, и е руска реакция в отговор на конфликта. Затова е трудно да се оцени символичното значение на изложбата „Скитските войни от древен Сибир“ за Русия: експозицията се опитва да свърже анексирания Крим с Русия чрез историята на скитите, и да докаже, че Русия е наследница на скитската цивилизация.
Разбира се, Европа вече не се учудва на това, че руснаците си присвояват не само чужди територии, но и историята – достатъчно е да си спомним неотдавнашният скандал с киевската княгиня Анна на срещата на президентите на Русия и Франция. Но ние не можем да оставим без внимание подобни манипулации, които се превръщат в един от фронтовете на информационната война на Кремъл.
Украинско наследство
В експозицията са представени съкровища, които са открити в Украйна и са изнасяни в Русия в течение на дълъг период – започвайки от епохата на Петър І, до самото разпадане на СССР. Вероятно и днес Русия получава нови артефакти по време на нелегални археологически работи в Крим.
Благодарение на снимките, които ни предостави един от посетителите на изложбата, можем да видим какви точно скитски артефакти са изложени в момента в Лондон и как са описани.
Понякога тези описания са доста лаконични. Например за експонати № 2 и № 3 като място на находката съвсем общо е посочено Северното Черноморие. Но за учените е известно, че първата чаша е намерена в известната скитска могила Солоха (курганът Солоха) на левия бряг на Днепър, близо до Каменка-Днепровская (Запорожска област), а вазата – в кургана Кул-Оба в околностите на Керч, в украинския Крим.
А за експонат № 4, например, организаторите на изложбата са описали всички подробности: посочена е страната, където е намерен артефактът (Италия), мястото на създаването му (Гърция), и правата на собственост (Британският музей).
Да, по странно съвпадение всички премълчавания се отнасят за предмети, които са намерени или в Крим, или на територията на континентална Украйна.
По-горе са експонати, открити в Нимфея (Nymphaeum), античен град, разположен северно от съвременното селище Елтиген (Героевское) (околностите на Керч) и на 17 км южно от Пантикапея. За пореден път точното място на находката – полуостров Крим – не е посочено.
Ето и още реликви от кримския град Нимфея:
Обърнете внимание: шедьовър на скитската култура, известната ритуална чаша от кургана Кул-Оба. Изнесена е от Крим в Санкт Петербург през XIX век, и сега руските „историци“ предпочитат да не споменават в описанието за украинския Крим.
Тези доспехи, както може би се досещате, също са от Украйна. Пълното описание на мястото на находката би трябвало да изглежда така: курган 401, село Журавка (Журовка), Черкаска област, Украйна.
Предмети от кургана „Разритата могила“ („Разкопаната могила“) край Березан в Киевска област. Градът се намира едва на 80 км от столицата на Украйна, но за руснаците всичко това е абстрактното Северно Черноморие.
В сайта си Британският музей писа много за експозицията. Но в приложените от този уважаван уеб ресурс илюстрации виждаме същата манипулация: в описанието на експоната се посочва само мястото на съхраняването му, но изобщо не пише къде е намерен той.
Желанието на Русия да премълчи за произхода на археологическите реликви е разбираемо – по този начин тя се опитва да докаже основателността на своите претенции върху цялата територия, обитавана от скитите, голяма част от която се намира в Украйна. Но фактът, че всички афиши за изложбата за „сибирските скити“ са със снимка на артефакт, намерен в украинския Крим, предизвиква учудване – все пак от полуостров Крим до Сибир са над 5 хиляди километра.
Показаният на постера златен конник е намерен през 1830 година в кургана Кул-Оба (Керч) и изнесен в Русия, където се намира досега.
Като място на находката срамежливо е посочен регионът на Черно море (Black Sea region) – твърде широко понятие за истинската археология.
В каталога на Британския музей това украшение със стрелци с лък е подробно представено:
Но на самата изложба и в статията на сайта подробното описание отсъства.
Ето и златна плочка със сцена от лов на зайци.
Тя е намерена в същия кримски курган Кул-Оба. Но в описанието отново е отбелязано: Северно Черноморие (Northern Black Sea region).
Очевидно е, че липсата на упоменаване на Крим и Украйна не е небрежност, а съзнателен, системен подход. На сайта на Ермитажа всички украински находки също са показани без да е посочена страната на произхода им.
Връщаме се към каталога. В него виждаме плочки със сцени на побратимяване на скити:
Те са намерени в кургана Солоха (Запорожска област, Украйна, при разкопките, водени от Николай Веселовски, 1913). Но в каталога е посочено само мястото им на съхраняване: Ермитажът.
В своите фантазии руснаците стигат толкова далече, че в експозиция, посветена на скитите от древен Сибир, те представят предмети от превзетия Крим и от континентална Украйна, и в прекрасния каталог на изложбата няма да намерите нито дума за украинския контекст на историята и културата на скитите.
В анотацията са споменати само Русия и Сибир, което, меко казано, въвежда в заблуждение относно безценните скитски съкровища:
В тази книга са представени множество редки и открити наскоро находки – лично облекло и предмети от злато, кожа, козина и филц, разкриващи наследството на една от най-древните коренни цивилизации в Русия.
(This book includes many rare and recently discovered finds of personal garments and possessions made from gold, leather, fur and felt, revealing the legacy of one of Russia’s oldest indigenous civilizations).
Впрочем, струва ли си да се учудваме на тази изобретателност, след като спонсор на изложбата е British Petroleum, компания, която през 2003 година се обедини с ТНК, а от 2012 година е собственост на Роснефт.
Връщаме се още веднъж към каталога на изложбата на „една от най-древните коренни руски цивилизации“.
В описанието на снимката на меча информацията е непълна. Литой курган, или така наречената Мелгунова могила е един от най-древните скитски кургани, царска могила от втората половина на VII век преди н.е., открит през септември 1763 година край с. Копани, Знаменски район на Кировоградска област. Това на практика е в центъра на Украйна, но да се споменава този факт е неизгодно за Русия.
На долната снимка е показана гривна. Организаторите отново са „забравили“ да посочат, че е намерена в Крим. И това са примери само от едно разгръщане. А ето и една много интересна карта.
На нея са нанесени климатичните зони, столиците на държавите и Транссибирската железопътна линия. Но какво е това? Защо на картата не са показани съвременните граници на държавите и територията, на която е разпространена скитската цивилизация? Може би защото с тези подробности, картината вече няма да е толкова привлекателна за руските пропагандатори?
За презентацията на сайта на Британския музей е избрана снимката на съд от Мелитополския курган (Запорожска област, Украйна):
Статията в лондонския The Times е илюстрирана със снимка на известна находка от Кул-Оба (Крим, Украйна):
И така нататък. Няма да описваме всички експонати с украински произход, показани на изложбата, но и приведените примери са достатъчни, за да си направи читателят заключение за мащабите на манипулацията. Лондонската изложба е пълна с украински експонати, но в материалите за нея няма да срещнете нито веднъж да се споменават Крим или Украйна. Като че ли те не съществуват.
Неприятно е, че Британският музей се оказа въвлечен в руските игри.
Сибирските находки
Впрочем, в експозицията има и експонати с наистина сибирски произход (да не забравяме, че Сибир е много голяма територия, обединяваща различни култури и народи).
Но много от показаните находки могат само условно да се нарекат скитски – на практика всички те се отнасят към Пазъръкската култура от желязната епоха (VI–III век преди н.е.). Голяма част от нейните предмети са открити в планината Алтай, а носителите на тази култура са обитавали териториите на днешен Казахстан, Русия (платата Улаган и Укок) и Монголия.
Показаните на изложбата находки от Република Тува, от курганите Аржан и Аржан-2, са отнесени към ранноскитските. Самата история на проучването на тези могили е доста любопитна. В края на ХХ и началото на ХХІ век беше направено сензационно откритие – съвършено недокоснато погребение на скитски вожд (VII век преди н.е.). Съкровищата, разбира се, бяха пренесени в Санкт Петербург, в Ермитажа. Само година по-късно, обаче, тувинците успяха да си върнат по-голямата част от находките – изложени в специално построен за това музей в град Кизил.
Вместо резюме
Ако Тува успя да си върне безценните експонати, то Украйна засега не успява. Многобройни украински исторически реликви от разни епохи в момента са собственост на Русия, която се хвали с ограбеното, организирайки подобни изложби.
По нашето скромно мнение, един от възможните начини за връщането на съкровищата, може да бъде предаването им на Украйна като част от репарации за анексията на Крим и войната в източна Украйна. Разбира се, това може да се случи чак след връщането на Крим под контрола на Украйна и изтеглянето на руските войски от Донбас.
Цивилизованият свят познава достатъчно примери за връщане на реликви на техните исторически територии. Мислим, че тази участ няма да подмине и Руската Федерация: времето да се връща заграбеното непременно ще дойде.
Обхват на информацията
Уви, този път Кремъл успя с провокацията си: благодарение на многобройните публикации в британските и световните медии, както и в авторитетни блогове, информацията за „сибирските скити“ получи широко разпространение. Това се вижда нагледно в Google Trends.
Както виждаме, Русия доста успешно налага на света своята трактовка на историята, в която няма място за споменаване на Украйна. Струва си украинските министерства на културата, на информационната политика и на външните работи да се замислят над своята ефективност.
P.S. Истински „войни от Сибир“ могат и днес да се срещнат в украинските степи. Те често се появяват в нашите разследвания.
Материала подготви Лукиян Турецкий специално за сайта на международната разследваща общност InformNapalm. Превод: Joveto.
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
