Информационната война, тоест комбинацията от подвеждащи „фалшиви новини“ и използването на тролове и ботове за дезориентация, е само един, но достатъчно забележим елемент от широкия арсенал на Русия. Западът се фокусира най-вече върху кремълската пропаганда, защото тя е лесно откриваема, но според Едуард Лукас (The Economist) има още 19 тактики, които Кремъл използва в хибридната си война. Ето ги по азбучен ред (според английската азбука – бел.ред.):
- Целенасочено използване на корупцията;
- Кибер-атаки, насочени срещу поверителността, целостта и достъпността на информацията, която се съхранява в компютърните системи на страните-жертви;
- Дипломатически игри от рода на „разделяй и владей“, чиято цел е да ослаби сложните организации, основани на правила и да създаде впечатлението, че страната-жертва е изолирана и беззащитна;
- Експлоатация на икономическите, етничните, езиковите, регионалните, социалните и други различия;
- Икономически санкции, и по-специално ограничаване на импорта, експорта и транзита;
- Прекратяване на доставките на енергоресурси и по-специално на природен газ;
- Всяване на финансова паника;
- Използване на историята като оръжие за уронването на репутацията на страната-жертва и прикриването на престъпленията на Кремъл;
- Тайни информационни операции като хакерски атаки и изтичане на информация, както това стана по време на президентските избори в САЩ и Франция;
- Злоупотреба с международната правна система, например издаване на „червени бюлетини“ на Интерпол за опонентите, завеждане на дела за клевета или на дела, чиято цел е да причинят неприятности;
- Военни провокации и дрънкане на оръжие; войни с редовни и нередовни въоръжени формирования;
- Използване на организираната престъпност за деморализация на хората, които взимат решения и на общественото мнение;
- Открити и тайни плащания за купуването на влияние в политическите партии, мозъчните тръстове, медиите и академичните институции;
- Физически тормоз на опонентите и критиците;
- Психологическа война на индивидуално и колективно ниво;
- Експлоатация на религиозните настроения, особено сред православните;
- Физически саботаж на обекти от критичната инфраструктура;
- Подриване на социалните норми, общественото доверие и държавните институции;
- Подкрепа на антисоциалното насилствено поведение.
Според Лукас тези тактики не са прилагат статично или линейно. Руските майстори на шпионажа не са глупави. Те разработват нови подходи, нови комбинации и последователност от тактики, които се променят в зависимост от това дали са успешни или не.
Целия материал на Едуард Лукас можете да прочетете тук.
Източник: Едуард Лукас, за CEPA
