Източник: Ина Анитова, за Крым.Реалии
Владимир Воропаев гледа с интерес кадрите от руския филм „Крим“. Неговият роден град Корсун-Шевченкивский (Черкаска област) е в центъра на събитията в пропагандисткия филм. Филмът разказва как на 20 февруари 2014 г. край града уж убивали кримските антимайдановци, които се завръщали от Киев.
Филмът е създаден на основата на реални събития, уверява зрителите режисьорът Алексей Пиманов. Но фантазията на режисьора се разбива във фактите – убийства не е имало, всички участници в събитията са живи и са се върнали в Крим. Това бе официално заявено на полуострова. Потвърждават го и украинските органи на реда, и очевидците на събитията.
„Автобусите не бяха такъв модел, нямаше сняг и нямаше такива камиони, нито джипове. Тук (на кадрите на филма – КР) не показват, че първите автобуси бяха пълни с „Беркут“ (специално подразделение на МВР на Украйна, на 25 февруари 2014 е разформировано – бел.ред. SF), намерихме им документите… Хората от града нямаха щитове, палки и каски, може да са имали лопати, дървени дръжки за лопати. Преградихме пътя с бариера и сложихме около 20 гуми… Никой не е стрелял, но всички викаха“, – коментира Владимир Воропаев кадрите от филма.
По онова време мъжът е заместник на председателя на Народния съвет (орган, образуван по време на Революцията на достойнството (януари 2014) като противовес на държавния орган, който е под контрола на бившия президент на Украйна Виктор Яукович – КР) и един от ръководителите на блокпоста, на който се развиват събитията. Днес той е уверен, че сблъсъкът е бил планиран отрано, хората бяха използвани, за да може „кримчаните да не искат да останат в Украйна“. Помолихме очевидеца да си припомни събитията от онзи ден.
– Разкажете защо жителите на града и представителите на самоотбраната се събират на блокпоста на 20 февруари 2014 г.?
– Постъпи информация, че към Корсун се движат 11 автобуса с въоръжени „титушки„, уж тези хора се връщали от „Антимайдана“ в Киев.
Дойдоха около две хиляди местни жители – обикновени хора, жители на града и по-малко от 200 човека от самоотбраната. Имаше няколко човека с ловджийски пушки, но нямахме намерение да ги използваме. Искахме да проверим хората в автобусите дали има веществени доказателства, че са участвали в „Антимайдана“. Тогава аз бях един от ръководителите на този блокпост.
– Как посрещнахте първите автобуси?
– Пътят беше преграден и горяха гуми. Така успяхме да спрем първите три автобуса. В тях седяха представители на вътрешните войски – кримският „Беркут“ – те имаха шлемове, палки, щитове, наколенки, помпово оръжие, което беше почистено (както се прави след стрелба). Вратите и фаровете на автобусите бяха счупени, вместо прозорци имаше шперплат. Членовете на самоотбраната започнаха да проверяват дали имат оръжие.
– Как се стигна до конфликт?
– Представителите на „Беркут“ нямаха намерение да слизат от автобуса, те искаха да се разберат със самоотбраната да ги пуснем. Но местните жители настояха те да излязат и да помолят жителите на града за прошка. После пристигнаха още осем автобуса с кримчани. Представителите на Партията на Регионите в града предложиха просто да пуснем автобусите и това силно възмути нашите граждани. Тогава самоотбраната постави хора до всеки автобус, за да спрат разгневените жители да не отидат до хората, които седяха в тях. Искахме да предотвратим масовия бой.
– Кога се нажежи ситуацията?
– Членовете на самоотбраната влязоха в четвъртия автобус и в самия край на салона намериха хора, които лежаха на пода. Те молиха за помощ, викаха: „Момчета, помогнете ни, ние сме свои хора“ (в статията репликата е написана на украински – бел. ред.). Хората, които лежаха на пода, казаха, че са от миронивския блокпост. Оказа се, че двама от тях бяха пребити, а третият беше ранен с нож. Когато започнахме да извеждаме ранените навън, започнаха неконтролираните действия на събралите се.
Имаше сбивания, но повече чупеха автобусите. Сътрудниците на „Беркут“ изобщо не се съпротивляваха, късаха им пагоните и ги караха да се извинят. И те действително молеха за прошка майките и жените, които стояха там. Всъщност на блокпоста стояха не бойци, а обикновени жители на града – момичета, родители, старци – хората, които са били в града по онова. Те бяха дошли, защото разбрали, че към града идват автобуси.
– Какво се случи с гражданските лица от автобусите?
„Титушките“ имаха самоделни ножчета, ножове, вили, шишове за лед… те дори бяха взели тротоарни плочки от Майдана.
– Тях също ги изкарахме, с очите си видях как удариха едно момче и кожата на главата му се сцепи. Самоотбраната беше настроена да предотвратява провокациите, стълкновенията, но хората напираха. Всички „титушки“ имаха някакви оръжия: самоделни ножчета, ножове, вили, шишове за лед… всичко това е заснето на видео, те дори бяха взели тротоарни плочки от Майдана. Всички тези неща, фактически веществени доказателства, жителите ги взимаха и ги отнасяха. Намерихме щитове, които са принадлежали на 12-та сотня, имаше щит на човек, за когото по-късно разбрахме, че е бил убит на Майдана.
– С каква цел самоотбраната провежда тези обиски?
– Отначало имахме такава идея: да снимаме на видео всеки човек по отделно и да покажем какво е имал при себе си, искахме да съберем доказателства. Но това стана невъзможно след като намерихме ранените хора от Миронивка в автобуса.
– Как се развиха събитията след това?
– Решихме да преместим хората от счупените автобуси в оцелелите и да ги съпроводим през блокпоста. Събрахме колона от 7 автобуса и с три коли ги съпроводихме до Смила, където обяснихме, че вече сме ги проверявали в Корсун, да не прилагат сила и да ги пропуснат.
Стана ясно, че през Мировка са преминали 11 автобуса, а до Корсун са стигнали само 7. Два автобуса са попаднали на друг блокпост, някои побягнали през полето. Имаше спешно събрание в администрацията на града, решихме да съберем всички хора (които са се оказали извън автобусите) на ж.п.гарата, самоотбраната получи поръчение да ги охранява. След това събирахме из града избягалите и ги закарвахме на гарата. Аз лично събрах около 58 човека, сутринта на гарата бяхме събрали около 67 човека.
– Какви бяха тези хора?
– Дадоха ми телефона, звънеше ми някакъв Серьожа от Крим, той ми каза, че щабът на Партията на регионите, който събрал и изпратил тези хора, вече не съществува. Сергей уж се занимавал с превоза, трябвало да докара всички, но Партията на регионите се отказала от хората.
Разберете, това не бяха „титушки“, а зомбирани хора, които бяха преминали инструктаж – и те вярваха, че са постъпили правилно. После разни хора ни звъняха и признаваха, че са запалили офиса на Партията на регионите в Севастопол, но не знам дали това е истина. И още тези бивши „титушки“ звъняха на жителите на Корсун, вече от Крим и благодаряха за сандвичите, които им донесли, докато седели на гарата. Днес ние разбираме защо всички това е било направено – да ни скарат с кримчаните, за да не искат кримчаните да остават в Украйна, това е било планирано отрано.
Веднага след тези събития от пресцентъра на Партията на регионите в Крим заявиха: „Всички се завърнаха, от 300 човека около десет бяха хоспитализирани“.
В главното управление на Националната полиция в Черкаска област и през 2017 г. потвърдиха: „Няма загинали сред участниците в събитията, не са постъпвали заявления и съобщения за безследно изчезнали“.
Игралният филм „Крим“ е създаден по инициатива на министъра на отбраната на Руската федерация Сергей Шойгу. За филма са изразходвани повече от седем милиона долара. Според мнението на кримчаните героите във филма са техниката и военните, за ролята на жителите на полуострова изобщо не се споменава, лъжата на създателите на филма не минава. В Крим филмът не предизвика фурор, режисьорите нарекоха филма „усвояване на бюджета“.
Източник: Ина Анитова, за Крым.Реалии
