Вече измина едно денонощие от момента, когато в Питерското метро бяха убити повече от 10 човека. През това денонощие руските СМИ изляха върху народа си такъв поток откровени лъжи, че аз дори се чудя как никой до сега не им е задал уточняващи въпроси, пише Андрей Шипилов за своето частно СМИ.
Може ли аз да задам тези въпроси?
Ето вижте, скъпи руски СМИ, в момента на взрива вие съобщихте, че в питерското метро е имало два взрива. След половин час информацията се смени и се оказа, че взривовете не са били два, а един.
Е, стават такива неща. Но защо вие изведнъж започнахте да коригирате вече публикувани материали, да преписвате публикуваните текстове, да заменяте навсякъде множественото число с единствено?
При това така бързо го правихте, че променяйки „взривове“ на „взрив“ в заглавието, забравяхте да го поправите в текста. Или на обратно. Нещата лесно могат да се проследят по скрийншотовете, които прилагам.
Не, аз разбирам, аз самият почти двайсет години бях главен редактор в различни СМИ и прекрасно съм запознат с технологията на отразяването на горещи новини. В такива ситуации грешната информация попада в широк достъп през първите мигновения след събитията – когато няма време за проверка, пък и няма такава възможност: по-важно е да се съобщи, че събитието е факт.
Вече с постъпването на нова информация се публикуват уточняващи материали. Така е било винаги. Но да се коригира публикуваното със задна дата, да се натъкмява според новата версия за събитията, не си спомням за такова нещо.
Какво се случи? Ето това е първият въпрос, който искам да задам на руските СМИ. Впрочем на него мога и сам да си отговоря.
Явно е станало това, че взривовете действително е трябвало да бъдат два, но второто взривно устройство не се е задействало. Читателите закономерно биха попитали: „А от какъв източник, вие, уважаеми СМИ, разбрахте, че е трябвало да има „два взрива“, ако второто взривно устройство в момента на публикуването на тази информация още не се беше взривило?“
Въпреки че.. как мога да задавам такива наивни въпроси?
Много лесно можеш да се измъкнеш от такъв въпрос. Например можеш да кажеш, че отначало се е съобщавало за взривове на две станции – „Сенная площадь“ и „Технологический институт“, а втората бомба бе намерена на друга станция – „Площадь Восстания“. Нищо, че е съседна, все пак е друга. Така че няма съвпадение!
Но това, което ме впечатли беше именно невероятната и чудесна история за намирането на втората бомба! Бомбата, маскирана като пожарогасител, била открита от сътрудник на метрото на име Алберт Сибирски, който оградил подозрителния предмет и извикал специалисти по взривовете.
Но сапьорите останали без работа, защото като по чудо в тълпата наоколо се разхождал един сътрудник на Руската гвардия, който бил там като частно лице в извънработно време. Той като по чудо бил много добре запознат именно с тази система бомби и затова без никакъв риск за околните, и за себе си бързо обезвредил бомбата, разглобил я на съставни части, така че за сапьорите не останало нищо.
Днес всички информационни агенции написаха за доблестния подвиг на неназования сътрудник на Руската гвардия, но после веднага, за някакви си 10-15 минути, тези материали неизвестно защо бяха бързичко изтрити. И ако няколко рускоезични израелски СМИ не бяха успели да препечатат тази информация, ние никога нямаше да я научим.
Затова пък терориста го хванаха няколко пъти.
Отначало го хванаха като много харизматичен персонаж на камерите за видеонаблюдение, който само дето нямаше на челото си надпис „Аз съм от ИДИЛ и нося бомба“. Но когато гражданите започнаха твърде интензивно да задават въпроси в социалните мрежи как изобщо такъв харизматичен персонаж е минал през целия Питер с бомба и никой не го е проверил, явно е станало ясно, че някой друг трябва да бъде заподозрян.
И чудото става – харизматичният персонаж, заснет от камерата в метрото, веднага се намира и се появява в милицията, за да заяви, че не е виновен. Не знам за вас, но аз като човек, който е бил главен редактор, веднага щях да попитам: „Ама защо този персонаж не прилича на снимката си от уеб камерата“. Не, разбира се дрехите, визията, са едно към едно, но лицето, дори овалът на лицето е друг, размерът на носа…
Ама аз пък! Приликата е понятие мъгляво и неясно. Можем да спорим без крайно дали „прилича“ или „не прилича“, особено когато качеството на снимката е такова…
Но поне едно руско СМИ можеше да зададе този въпрос, „дали прилича“? Но не зададе! Защо?
Но все пак главното е, че след два опита заподозреният беше открит. Оказа се, че той е камикадзе, киргизец и гражданин на Русия. Идеален заподозрян във всички отношения.По първо, щом това е атентатор-самоубиец, то той вече няма да разкаже нищо на никого. По второ, не е етничен руснак, което означава, че генералната линия на партията за безгрешност на титулната нация е спазена, както винаги виновни са чуждоземците. По трето, той все пак е гражданин на Русия, което нивелира възможните инсинуации по повод „пристигат тука разни“. А по четвърто, доказателствата за неговата вина са на лице, като тези доказателства са научни и не можеш да ги опровергаеш: ДНК от фрагментите на тялото на това киргизко момче напълно съвпада с ДНК от бомбата-пожарогасител на метростанцията „Площадь восстания“.
Но вие както искате, господа, лично за мен това доказателство предизвиква повече въпроси, отколкото дава отговори.
Ето например такъв въпрос. Единичният анализ на ДНК дори при най-спешните случаи заема няколко часа, тъй като включва освен самия тест, но и подготовка на образците, изчистването им, особено, когато са взети от такова „мръсно място“ като мястото на взрива.
А върху един пожарогасител сигурно има ДНК на много хора и то в количество, които оставят следи и едва ли обикновен допир до пожарогасителя би оставил там ДНК. Това не се отпечатъци от пръсти, желателно е да се порежеш и да изцапаш пожарогасителя с кръвта си. Или в краен случай поне да се изплюеш върху него. И всичко това трябва да се изчисти-отдели-диференцира за няколко часа. Как успяхте?
Но добре, нека да предположим, че руската наука е способна на чудо. Но нали на мястото на взрива трябва да са останали десетки, ако не стотици фрагменти от тела. Как вие успяхте да направите анализ на ДНК само за няколко часа?
Или вие предварително знаехте кой именно фрагмент трябва да вземете за анализ?
И още нещо. Имаше ли прикрепено ксерокопие на паспорт към този фрагмент? Откъде научихте името на терориста? А, да, съобщили са ви го специалните служби на Киргизстан! Това вече го разбирам – вие им давате образец на ДНК, а те ви казват, че тази ДНК принадлежи на вашия гражданин на Русия Акбаржон Джалилов, роден през 1995 г. Така ли беше? Да, това е много убедително!
Не, аз на драго сърце вярвам, че руските специални служби щяха да дадат убедителни отговори на тези въпроси, ако руските СМИ бяха им задали тези въпроси. Но те гадовете не ги задават!
Затова аз питам руските СМИ. Защо не ги зададете?
Мислите си, че това са всичките ми въпроси? О, не!
Благодарение на вас, господа, през последните години се нагледахме на терористи-самоубийци. Вече знаем, че някъде на тялото си те крият взрив и заедно с него се взривяват. Но никога не съм чувал за терорист-самоубиец, който си слага пояс на шахид и взима със себе си и пожарогасител, пълен с взрив, за да го остави на друго място, а не там, където ще се взривява!
Нещо повече, аз през целия си живот в Москва (а аз съм московчанин-кореняк) нито веднъж не съм виждал човек, който да отива към метрото с пожарогасител, но ако бях видял такъв човек, то този човек щеше да привлече вниманието ми и не само моето внимание. Защото няма по-добър начин да привлечеш повишен интерес към себе си от това да носиш към метрото пожарогасител. Това е най-добрият начин за един терорист да се маскира!
И на края още един въпрос, който вече зададох в предишната си статия.
Ето избухна! След по-малко от час на мястото на събитието се появи вице-губернаторът на Питер Албин. След него се появи губернаторът Полтавченко, а когато се стъмни, пристигна и самият Путин.И всичко това пред телевизионни камери, пред тълпи народ, и почти без охрана. И на място, където все още може да има неизбухнали бомби, където в тълпата може да има терористи с пистолети. И всичките тези хора, които са известни с това, че са побъркани на тема лична безопасност, хора, които не отиват дори в тоалетната без съпровождение, и които навсякъде ходят със собствени запаси от храна, за да не ги отровят.
Защо те бяха толкова твърдо убедени, че това опасно място е безопасно за тях? Нито едно СМИ не ги попита.
Добре, тогава аз ще попитам!
Андрей Шипилов, частное СМИ Андрея Шипилова
*Питер е разговорното название на Санкт Петербург
