В руските СМИ често се спекулира с темата за „паразитирането“ на републиките по време на СССР. Ако съдим по материала на „Комсомольская правда“ в Русия и до сега не са разбрали защо СССР се е разпаднал, и какво е карало републиките да се стремят към независимост. В същото време журналистите не се съмняват, че Русия само е спечелила от разпада на Съюза, докато другите, „паразитиращите“ републики, „без съмнение са загубили“. Само можем да се учудваме защо Русия не е на първо място по БВП на глава от населението по сравнение с останалите бивши републики.
Оценъчният материал на „Комсомольская правда“ за това „кой кого е хранил в СССР“ завършва с показателен извод: „високото ниво на благосъстояние на републиките „при съветите“ е бил осигурен преди всичко за руска сметка“. По мнението на журналистите от „КП“ без подкрепата на Русия „всички икономики на републиките започнаха активно да се свиват“.
Но анализът на списание „Forbes“ показва, че Балтийските страни са най-близко до развитите страни и пазарните икономики, а „най-голям успех в провеждането на либералните реформи постигна Естония“. Данните на Световната банка също потвърждават тази информация: през 2015 години БВП в РФ на глава от населението в долари е бил $9,060, докато БВП в Естония той е $17,300.
В статията си „Комсомольская правда“ използва таблица с данни на изданието „Советская Россия“ за 1992 година като доказателство за „дълбочината на неравенството между републиките на СССР“. Няма други доказателства за това кой колко е „ял“ и кой кого е хранил. Но пък „КП“ обяснява, че „Русия е живяла по-зле от другите републики, защото от три изкарани рубли тя е оставяла за себе си само две“. Беларус също е в списъка на „своите“, тъй като „проверката показва, че тя е слагала в общия казан на СССР повече, отколкото е вземала“. Журналистите не споменават, че Украйна е била един от важните компоненти в икономиката на СССР и дори е превъзхождала останалите републики.
„Комсомольская правда“ също така твърди, че „празните щандове в магазините, на които е имало само пакети с бисквити и консерви, са били основно в Русия“. А в Украйна, Молдова и Балтийските страни и в много други места „не е имало такова нещо“. Въпреки че опашките и празните щандове са били познати на всички жители на Съюза. Например украинското издание „Историческая правда“ публикува разследване как е функционирала съветската опашка, използвайки като пример продажбата на захар.
В анализа си „КП“ характеризира състоянието на днешна Украйна като „край разбитото корито“ (алюзия на приказката за златната рибка – бел.ред.), без да се споменава, че страната се бори срещу военна агресия. В същия материал Балтийските страни са наречени „обеднели, но горди“, като при анализа се прибягва до откровени манипулации. Например се посочва, че в Латвия пада индустриалното производство, но не се споменава, че при това „производителността на труда е нараснала почти седем пъти„.
При сравнението на руската и украинска икономики се представят некоректни данни. Например в статията се твърди, че БВП в Украйна е 7 500 долара, а в Русия – 24 500 долара. Но Световната банка дава други данни: 11 400 долара за РФ и 2 620 долара за Украйна.
Когато говорим за руската икономика, трябва да отбележим, че страната е богата на нефт и газ и това й помогна да се възстанови след разпадането на СССР. За съжаление в днешна Русия разликата в доходите на най-богатите и най-бедните жители на страната е повече от 14 пъти, като според оценките на ООН, когато този показател е повече от 10, настъпва „революционна ситуация“.
