Украинското издание „Тиждень“ прави опит да се ориентира в редакционната политика и идеологическа ориентация на украинските СМИ.
Медиите винаги са били отражение на обществото. Конкретно украинските медии са продължение на всички тенденции, характерни за украинското общество. Главната дихотомия между тях не са идеологията или стилистиката, а доколко те са проукраински или проруски. Тъй като неприкритият прокремълски наратив не се ползва с успех в Украйна, то неговите носители се стремят да изглеждат като опозиционери.
Преса и интернет
Кажете ми какви сайтове четете и ще ви кажа какви сте. Така може лесно да се перефразира известната поговорка. С разпространението на интернет в Украйна се появиха толкова много виртуални медии, че е изключително лесно да се объркаш. Особено за хората, които не се ориентират добре в сферата на отечествения медия-пазар. Но даже в това разнообразие все пак може да се очертаят няколко различни течения, които обединяват електронните медии, принадлежащи на различни собственици. Както и в европейските страни, така и в Украйна медиите не винаги се придържат в работа си към стандартите на ВВС и често може да се забележи идеологическата им тенденциозност. Но не трябва да си мислим, че това е нещо ужасно и дивашко. Например един от най-влиятелните и тиражни френски вестници Liberation през 1970-1980-те години е бил рупор на ляворадикалите и чак по-късно преминава към по-умерени, буржоазни позиции. Друго крупно френско издание Le Mond и до сега се счита за ляволиберално. А Le Figaro, третият най-крупен вестник във Франция, наобратно по-скоро симпатизира на десните.
Подобна е ситуацията практически в целия Евросъюз, където има както откровено леви, така и подчертано дясноконсервативни издания. И в Украйна, където относително неотдавна се появи свободна преса, вече успя да се оформи подобно разделение. Всъщност то има местна специфика, която се определя от вътрешнополитическата ситуация в страната.
Например отечествените издания не се делят на леви и десни, а по-скоро на прокраински и проруски. Като последните често се стремят да се позиционират като леви или антифашистки, въпреки че изобщо не са такива. В същото време ние почти нямаме истинска ляволиберална медиа. Тя е представена само от „Громадське ТБ“, което се появи последните години. При това тази тяхна позиция стана повод за няколко гръмки скандала.
Ако направим анализ на най-популярните украински интернет СМИ, то условно проруски може да наречем такива издания като „Корреспондент.net“, „Страна.ua“, „Вести“, „2000.ua“, „АиФ.ua“, „Комсомольская правда“. Защо условно? Защото те не водят явна агитация за дружба с Путин и отказ от суверенитета в полза на Москва. До рязко негативна антиукраинска риторика днес прибягват само маргиналните ресурси, които трудно могат да се нарекат украински. Например сайтът „Украина.ру“, чиято редакция се намира в Русия и се състои от бивши украински журналисти, които са се преместили да живеят и работят в РФ. Но такива медии едва ли могат да бъдат наречени украински и затова няма смисъл да се пише за тях.
Условно проруските издания, които принадлежат на политици, свързани с Москва, използват като цяло умерена риторика, но задават определен тон. Като правило всички те редовно обиграват стандартния набор меседжи: в Украйна не спира гражданската война, революцията през 2014 претърпя неуспех и затова беше напразна, Украйна не е нужна на никого в Европа, властта е корумпирана, в армията има предателства, тарифите са непосилни, в икономиката нещата само се влошиха и т.н. Периодически на този фон се публикуват статии за успехите на Русия и Беларус, че ЕС е обречен, и е необходима децентрализация, за да се оправи ситуацията в Украйна. Разбира се изданията, ориентирани към Русия, не забравят да рекламират съответните политици. В тях редовно можеш да се натъкнеш на цитати на платените от Москва политолози и експерти от рода на Михаил Погребински или Владимир Корнилов, а също така Виктор Медведчук, Александър Клименко, Евгений Мураев, Елена Бондаренко и други известни спикери с проруска ориентация.
Достатъчно е просто да се напише в търсачка фамилията на Медведчук, думите „федерализация“ и „Украйна“, за да се проследи кои сайтове редовно цитират приятеля и кума на руския президент. Това са преди всичко „Корреспондент.net“, „Вести“, „АиФ.ua“, „Комсомольская правда в Украине“. Всичко това се отнася и до печатните версии на изброените СМИ.
Бойните действия в Източна Украйна се отразяват по различен начин от споменатите ресурси. За руските бойци се пише преди всичко сдържано. Журналистите от „Корреспондент“ ги наричат „опълченци“. А списанието „Вести. Репортер“, което е част от холдинга „Вести“, известно време дори печаташе бележките на боеца от „ДНР“ Генадий Дубовой, който воюваше в отряда на известния полеви командир Моторола и обещаваше да убива украинските журналисти.
А вече условно проукраинските издания се отличават с голямо идеологическо разнообразие. Сред тях има и умерено-консервативни, и националистични, и либерални СМИ.
Към десните интернет-СМИ можем да причислим една от най-популярните украински медии „Цензор.нет“, която се слави с откровената си „ястребска“ редакционна политика. Журналистите от „Цензор“ отделят много внимание на хода на бойните действия, често пишат за руското военно присъствие, публикуват интервюта с участници във военните операции. При това тонът на публикацията не оставя съмнение на чия страна са. На сайта наричат проруските бойци терористи, а за украинските военни се пише с уважение и ги наричат герои.
Друг пример за още по-дясно СМИ, което традиционно не подбира думи по отношение на враговете на украинската държавност, е depo.ua. Девизът на сайта е „Само за укропи“, което много красноречиво свидетелства за неговата редакционна политика. Дори новините на този ресурс имат очевидна антируска насоченост. Например журналистите на depo.ua са решили специално да пишат вместо „в Русия“ „на Русия“, в отговор на това, че руските СМИ постоянно пишат „на Украйна“ (спорът как е правилно да се казва и пише „в Украине“ или „на Украине“ от филологически вече се е превърнал в политически. През 1993 година правителството на Украйна настоя да се признае за нормативен вариантът „в Украине“ като по този начин се признава, че Украйна е суверенна държава. Руснаците продължават да настояват за вариант „на Украине“, с което подчертават, че Украйна за тях е просто територия, а не самостоятелна държава – бел.ред.).
Най-ярките представители на условно либералния лагер са „“Левый берег“, Gordon.ua, «Дзеркало тижня», «Новое время», «Фокус», «Радио Свобода». Както и в случая с десните, либералите откровено подкрепяха Евромайдана, а в конфликта в Източна Украйна те определено заемат страната на Въоръжените сили на Украйна, наричат сепаратистите бойци, терористи и сепаратисти.
Към либералните можем да причислим и „Сегодня“ – едно от най-популярните украински СМИ, което е и виртуално, и печатно. Въпреки че то принадлежи на олигарха Ринат Ахметов, който традиционно се обвиня, че поддържа връзки с Кремъл и бойците на „ДНР“, но общо взето трябва да признаем, че този ресурс подава информацията достатъчно обективно и не подкрепя незаконните въоръжение формувания в Донбас. Практически еталонно либерално, но до някъде с лява насоченост, е едно от най-авторитетните издания -„Українська правда“.
Още по-изразена лява насоченост има „Громадське ТБ“, откъдето след раздори в редакцията и няколко скандали бяха уволнени всички, които не разделяха ляволибералните ценности. Журналистите от този ресурс по-често от всички други казват, че е необходимо да се следват стандартите и да се отразяват в еднаква степен позициите на всички страни в конфликта в Източна Украйна. Тук най-често се чува остра критика към украинските военни и понякога се показват репортажи за престъпленията на бойците от ВСУ. Затова някои негови материали са съзвучни с тезите на руската пропаганда, а сайтът е критикуван редовно от десните, че не отстоява достатъчно патриотическа позиция. Последният пример за такава работа на „Громадське“ е материалът с название „Ти не съществуваш“ за тайните затвори на СБУ (Службата за сигурност на Украйна).
Главните канали на страната
Ако говорим за украинската телевизия, то непосредствено от позицията на собственика се определя дали редакционната политика ще бъде проукраинска/проруска . Ако олигархът има проукраински погледи, тогава и ресурсът е съотвестващ и обратното. Но не трябва да забравяме, че в нашата страна няма нито един печеливш телевизионен канал и затова абсолютно всички зависят финансово от своите господари. Затова не можем да кажем, че има независими канали. Освен това ще добавим, че според статистиката украинският телевизионен зрител като правило е домакиня над 40-те, с невисоко ниво на образование, доход и какво да го крием – с нисък интелект.
Тройката най-популярни отечествени телевизионни канали не се изменя с годините. Това са „Интер“, който принадлежи на Сергей Льовочкин и Дмитрий Фирташ, „1+1“ на Игор Коломойски и ТРК „Украйна“ на Ринат Ахметов. Два от тях – „Украйна“ и „Интер“ – имат условно проукраинска позиция, която всъщност нерядко повтаря ако не пряката, то завуалираната руска пропаганда. Например сепаратистите тук никога не са наричани терористи и често могат да бъдат наречени „опълченци“. „Украйна“ се отличава с постоянния и досаден пиар на своя собственик и по-точно на неговата благотворителност в ОРДиЛо. Емисиите новини на този канал често напомнят за малки ремарки за информационни поводи само и само да не звучи постоянно фамилията на собственика му.
Що се отнася до „Интер“, то той отдавна и съзнателно манипулира общественото мнение с проруски идеи. Властта се критикува умерено, тъй като между Порошенко и Льовочкин, и Порошенко и Ахметов няма открити конфликти. Това се отнася особено до „Украйна“, където изобщо не може да се чуе лоша дума срещу властта. В холдинга на Льовочкин също влизат популярният канал „НТН“, но той се специализира на западни криминални сериали.
„1+1“ има традиционна проукраинска позиция, но тъй като се гледа преимуществено от женска аудитория, то тя често приема гротескни, дори истерични форми. Тук много обичат сълзливи истории, пошъл хумор и шоу за таланти. А след като Коломойски уреди, макар и временно, споровете си с президента Порошенко, от ефира почти изчезна критиката към „Банкова“ (улицата, на която се намира администрацията на украинския президент – бел.ред.).
Друг голям пул от канали са информационните или новинарските. Те са шест. Ще започнем със „112 Украйна“, който много дълго беше едва ли не единственият раздразнител за патриотическата общественост, защото често беше използван за площадка за проруски спикери. Но през последната половин-една година стана подчертано неутрален. Най-вероятно е свързано с това, че „Семейството“ (има се предвид най-близкото обкръжение на бившия президент Виктор Янукович – бел.ред.) го е продало и вече не е собственик. Въпросът на кого го е продало и до сега остава открит, но в медийните кръгове се назовава името на Петро Порошенко, който уж решил да си купи още един канал. Дали това е така или не, но „112“ в момента няма някаква ясно очертана позиция и дава думата едва ли не на всеки. Това разбира се влияе на качеството на програмите, тъй като явно липсват експерти и „говорещи глави“. Но днес „112“ благодарение на невероятните инвестиции и всеядността си е лидер сред новинарските канали.
В проруското поле неговото място бе уверено заето от NewsOne, който формално принадлежи на скандалния регионал от Харков Евген Мураев, но реално се финансира с парите на Николай Азаров (бившият премиер-министър на Украйна – бел.ред.). Каналът се придържа към достатъчно неприкрита „лайт-ватна“ политика, това е особено характерно за „прима балерината“ руснака Матвей Ганаполски. Не изостава и Мураев, който едва ли не всеки ден произнася речи в стил „да спрем гражданската война на Изток“. А след като заедно с Вадим Рабинович заяви, че стартира нов политически проект с название „Живот“, който явно е ориентиран към електоралното наследство на партията на регионите, можем да не се съмняваме, че този канал претендира да бъде главният разсадник на проруска пропаганда в страната.
Легендарният някога „5 канал“, който и до сега въпреки обещанията принадлежи на Порошенко, значително изгуби позициите си. Въпреки че има добри ресурси, той отдавна не отговаря на статута „първи информационен“. На популярността му неблагоприятно влияе и не много строгата, но съвсем природна провластна цензура, царяща на канала. Тоест във всяка емисия новини централната фигура е президентът. По принцип това е напълно логично, но както се казва, после остава неприятен вкус. Въпреки това сред позитивите е постоянното и активно отразяване на събитията от фронта от украински мировозренчески позиции.
„Еспресо“, който се появи на вълната на Майдана и принадлежи на депутата от „Народния фронт “ Николай Княжицки, провежда достатъчно независима информационна политика, въпреки че тук не се чува често критика срещу НФ и предишния премиер-министър Арсений Яценюк. Но се съхранява плурализъм на идеите. Освен това той има подчертано проукраинска позиция, дори акцентира върху това, че дава „украински поглед върху света“. Главният проблем и недостатък са недостатъчните ресурси, което пречи на „канала с вкус на кафе“ да се конкурира със „112“ или NewsOne, чиито семейни собственици хвърлиха десетки милиона долара още на старта.
24 канал, който принадлежи на кмета на Лвив Андрей Садовий, както изглежда така и не можа да излезе извън рамките на своята регионална идентичност. Въпреки че провежда проукраинска редакционна политика, той не издържа на конкуренцията с голямата информационна четворка. Ще отбележим, че господин Садовий почти не използва този ресурс за собствен пиар, което не може да не предизвиква уважение. Още един информационен канал „УНІАН ТБ“ е допълващ. Той е част от холдинга на „1+1“, тоест принадлежи на Игор Коломойски с всички произтичащи от това последствия.
ICTV, СТБ и „Новий канал“ са три развлекателни канали, които принадлежат на Виктор Пинчук и се опитват да се държат колкото се може по-далеч от политиката. Както и от критика към президента, с когото зетят на Леонид Кучма (бивш президент на Украйна – бел.ред.) има съвсем нормални работни отношения. Затова дори ако канал ICTV повдига понякога някакви остри въпроси в новините си, то трябва да признаем, че те са от умерена украинска позиция, докато СТБ, който отдавна забрави за статута си на главен канал с документалистика на страната, храни зрителите си с безкрайни шоу за таланти. А „Новий“ пък работи изключително за тийнеджерската аудитория и затова там няма място нито за война, нито за политика. Това се отнася и за редица други развлекателни канали като „Бігуді“ („1+1“), „Сонце, ТЕТ и т.н.
„UA:Перший“ не се измени твърде много след идването на командата на чело със Зураб Аласания. Но трябва да подчертаем, че мениджмънтът не допуска такова откровено подмазване пред властта, както преди. Дори има такива предизвикателни програми като „Схеми“, които си позволяват да критикуват президента. Но във всичко друго каналът не се е изменил.
Можем още да споменем и популярният лвивско-украински канал ZIK, който принадлежи на Петро Димински. Той също без съмнение е проукраински, но в последно време много рядко може да се чуе критика към властта, може би заради съществуващи съответни споразумения.
Източник: Тиждень
