Новините в рубриката “Контекст” не са фейкове. Ние ги публикуваме, за да ви информираме за събитията, които касаят информационната война между Украйна и Руската федерация.
Западът е лека мишена за кремълската дезинформация, пише Ивана Смоленова за Intersection.
Сред всички, които се стремят да контролират ума на другите, особено се отличава Русия със своята способност да влияе върху общественото мнение и вътрешните работи на другите страни. Кремъл сега е по-уверен от всякога в своите сили и има възможност да се опре на широка мрежа от агенти, за да разпространява своите послания и да движи задачите, определяни от политиката на Москва. Тези агенти варират от управляеми глобални СМИ, фабрики за тролове, полезни идиоти и симпатизиращи на Кремъл национални политици до екстремистки партии и антиноменклатурни организации, които допринасят за подкопаването и разцепването на западното общество. В крайна сметка страните, които се оказаха под атаката с дезинформация на Кремъл, могат само да се чудят как да реагират правилно на променящата се ситуация.
Западните правителства няма да могат да блокират всички прокремълски гласове без да накърнят собствените си принципи за свобода на словото. Разбира се може като еднократен акт да се закрие излъчването на руските държавни СМИ (както неотдавна направи Латвия с руския „Спутник“) или да се откаже акредитация на руски журналисти (да си спомним скорошния случай в Чехия). Но няма нито юридически инструменти, нито политическа воля за създаването им, за да може да се „заглуши“ всеки сърдит блогер или недоволен гражданин. Дори и да съществуваха такива инструменти, то ефектът от тяхното използване може да се окаже контрапродуктивен и може да доведе до обратна реакция.
Още по-сложно е да се противодейства на местните версии на проруските СМИ и вътрешно-европейските медии, които разпространяват идеи, съзвучни с Кремъл. След 2014 година в Чехия и Словакия се появиха повече от 100 сайта с „алтернативна“ информация. Разбира се те отричат своята връзка с Москва, като при това повтарят дословно антизападните нападки на „Спутник“, RT и други кремълски пропагандисти. Ще бъде практически невъзможно всичките да се заглушат.
Има още една контрастратегия, която редовно се обсъжда – разобличаването (оборването с примери) на лъжи, фалшифицирани фотографии и видео, а също така и подчертаване на очевидните грешки в аргументацията на проруските СМИ. В тази връзка си струва да отбележим някои инициативи, които се разпространиха в Европа – украинския сайт за проверка на фактите StopFake и европейския ежеседмичен дайджест на дезинформацията East StratCom. Неотслабващите усилия на учредителите и участниците в тези проекти вече донесоха положителни резултати. Те успяха да привлекат вниманието на обществеността и политиците към размаха на прокремълската дезинформация в Европа. И като резултат проблемът беше внесен в дневния ред на някои западни политици.
Но въпреки успехите, постигнати от стратегията на разобличаването, нейните възможности да преубедят най-възприемчивата към кремълска пропаганда аудитория все пак са ограничени. В момент, когато полемиката започва да се ориентира към страховете и темата за уязвимостта на гражданите, нейната логика и рационалност отиват на заден план. Днес това се вижда на примера на един от фаворитите в американската предизборна кампания за президент – Доналд Тръмп – неговата популярност расте, въпреки че го хващат в лъжа почти всеки ден. Друг пример е Великобритания. Вече нееднократно бе доказвано, че мигрантите от Източна Европа са полезни за британската икономика. Но след като активистите за Brexit успяха да натиснат върху присъщите на британците предразсъдъци и ксенофобия, този аргумент изгуби значението си за гласувалите за излизане от ЕС.
Прокремълските СМИ уловиха тази тенденция. Масариковият университет в Бърно неотдавна проведе изследване. Бяха анализирани 2660 материала, публикувани на прокремълските чешки сайтове. Стана ясно, че всяка пета статия (19%) разпалва омраза; всяка четвърта (27%) експлоатира страховете; в почти половината от материалите (48,5%) в една или друга степен се изразява възмущение. Когато изследователите се заемат с темата за кризата с мигрантите, то емоционалната привлекателност на чешките проруски СМИ започва да предизвиква още по-голяма тревога. Повече от половината статии (53%) създават атмосфера на страх, целта на 20% е да разпалят омраза, а в 19% в една или друга форма се изразява възмущение.
С началото на кризата с мигрантите в Европа прокремълската пропаганда стана все по-изкусна и трудна за опровергаване. Появилото се в прокремълското словашко издание Zem & Vek заглавие – „Сексуалният джихад и пасивността на европейските правителства“ – точно илюстрира сегашната стратегия на прокремълските сили в региона: отначало те силно преувеличават и раздуват заплахата, а след това посочват неспособността на политическия елит да реши този проблем. Отдавна отминаха времената, когато руските СМИ използваха фалшиви фотографии, за да създадат конспирологични теории. Днес са достатъчни политическите разногласия и неспособността на ръководството на европейските страни да реагират на възникналите предизвикателства.
Какво да правим оттук нататък?
В епохата на хибридните заплахи, при които непредсказуемостта е станала норма, западните политици трябва да бъдат по-изобретателни в своите стратегии. Пред експертите стои друга важна задача – да започнат да обсъждат как да построят общество, което да може да се противопостави на всякакви манипулации. Това е по-стабилна контрастратегия срещу пропагандата на Кремъл, отколкото опитите да се заглушат всички прокремълски гласове, тъй като ние никога няма да можем да забраним всички подобни издания.
Ключът към успеха (ако изобщо успеем да го постигнем) е в това да разберем какво точно използват прокремълските СМИ, а не прилаганите от тях похвати и методи, защото ако не е Кремъл, то всеки друг, който желае да манипулира хората, ще може да използва същите слаби страни. Усилията на Кремъл да сее раздор сред западното общество се опират и на други подобни реалности и емоции – дали това ще са постоянните лъжи на Доналд Тръмп, или очевидната ксенофобия на активистите за Brexit, или риториката, която използват много антиноменклатурни и екстремистки групи в цяла Европа.
За съжаление Западът, заради многобройните си недостатъци и слаби страни, стана лесна мишена. Системите на образование в много страни на Централна и Източна Европа не получават достатъчно финансиране и след падането на комунизма не бяха реформирани. Те създават общества, които са уязвими към пропаганда и манипулация. И в края на краищата тази ситуация се отразява върху политическия строй, който частично се е адаптирал към нея, приемайки една или друга форма на манипулативен популизъм.
Дигиталната революция през последните 20 години доведе до перманентни изменения в това как ние – като членове на обществото – се учим, общуваме и самоорганизираме. Но в официалното училищно образование в много европейски страни и до сега няма курсове по критическо мислене. Днес е изключително важно да се умее правилно да се използват социалните мрежи и да се отличава ненадеждният интернет източник на информация от ненадеждния – но в училищата на това се отделя малко внимание. Ако хората не притежават умението да се отнасят критически към източниците на информация, то при заплашителна ситуация те ще повярват на всякаква информация, намерена в интернет, дори тя да е явно абсурдна.
Лошото разбиране на съвременната история отдавна трябваше да предизвика тревога. Например в Словакия в повечето начални и средни училища не се преподава история на периода след Втората световна война. Несъизмеримо повече учебни часа се отделят за доисторическия период, вместо да се изучават събитията от последните 60 години. Как можем да очакваме от обществото да разбира важността на следвоенните съюзи и събитията от „Студената война“, ако отделяме толкова малко време на техния исторически контекст? Защо младите хора да не се поддадат на очарованието на „лесните отговори“, ако сложността на съвременния свят не е част от базовата учебна програма?
Междувременно многобройните външни катаклизми и вътрешният натиск довеждат до увеличаване на подкрепата на европейците за екстремисти и „алтернативни“ партии, които най-често се обръщат за подкрепа към Кремъл. Вече става шаблон фразата, че електоратът в преобладаващата част от развити демокрации губи доверие в по-центристките доминиращи сили. Това се вижда на примера на Великобритания, САЩ и континентална Европа.
Докато политиците не се заемат с решаването на актуалните проблеми на населението, никакви усилия на СМИ и гражданското общество няма да могат да върнат разклатеното обществено доверие. Успехът на словашкия дяснорадикален екстремист Мариан Котлеба, чиято партия спечели 14 места в парламента, може частично да се обясни с това как той реагира на проблемите на обикновения човек. За разлика от повечето му съперници, облечени в отлични костюми, с команда от пиар специалисти, Котлеба беше единственият политик, който агитираше в малките села и слаборазвити райони на Словакия. Докато другите политици поставяха свои билборди с усмивки и празни лозунги, Котлеба пътуваше към най-отдалечените части на страната, разговаряше за проблемите на обикновените словаци. Така той си спечели достатъчна подкрепа, за да влезе в парламента. Тази тактика се оказа изключително успешна за завоюването на подкрепата на голяма част от населението, което най-често не чувства никаква връзка с политическия елит.
Путин не е създател на западните слабости и проблеми, но той знае как да ги използва като ги превръща в свое преимущество. Това се вижда отчетливо на примера на руската дезинформация – свързаните с Кремъл медии използват всяка възможност да обърнат внимание върху недостатъците на западните демокрации. Строителството на силно, уверено в себе си и добре образовано общество, което е способно да симпатизира на своите политици и демократически институти, е най-сложното и дългосрочно решение на задачата по противодействие на прокремълската дезинформация. Но без съмнение то е и най-ефективното.
Източник: Intersection
