На 20 юли 2016 в 7:45 центъра на Киев се взривява движеща се кола. Случайни минувачи изваждат от димящия автомобил тялото на мъж. Много скоро става ясно, че загиналият е Павел Шеремет – журналист известен не само в Украйна, но в Беларус и Руската федерация, където е живял и работил през различни периоди от своя живот.
Още в ранната сутрин много български СМИ излязоха с материали за случилото се. Все пак не всеки ден в Украйна загиват журналисти и особено по такъв жесток начин. Но от бързане или по някаква друга причина в текстовете на много от тези издания се промъкнаха грешки и откровени внушения, които ще се опитаме да разсеем.
Загиналият е руски журналист
По първо, Павел Шеремет не е нито украински, нито руски журналист, както бе съобщено в материалите на БНТ, frognews.bg, pik.bg, Дарик, агенция „Фокус“ и други. Изданието „Фактор“, което иначе подава достоверна информация за случилото се, направо озаглави материала си „Трагедия в Украйна: Взривиха журналист, работил за Русия“. Читателите и зрителите остават с впечатлението, че журналистът е бил убит, защото е руснак и работил „за Русия“.
Всъщност Павел Шеремет е роден в Минск и е беларус. Сам себе си определя като „беларуски партизан„. Именно така нарича и сайта, който създава с още няколко беларуски журналисти, които живеят извън Родината си – „Белорусский партизан„. Няколко дни преди гибелта си той споделя с болка в своя блог на сайта, че още от детството си е бил лишен от възможността да говори на беларуски заради „правилата на нашето общество“, но животът в Украйна е изменил отношението му към родния език.
Заради конфликта си с режима на Александър Лукашенко Павел Шеремет се премества да работи в Москва. Журналистът е арестуван няколко пъти по различни поводи в Беларус, като основната причина е критиката му на властта. През 1997 Шеремет е задържан от сътрудниците на беларуските специални служби за репортажа му за незаконното пресичане на границата между Беларус и Литва. Осъден е и прекарва в затвора три месеца.
През 2000 година изчезва операторът му Дмитрий Завадский. Той е похитен по пътя към Минското летище, когато отива да посрещне Шеремет. Тялото му така и не е намерено, а за отвличането му са осъдени офицери от беларуското специално поделение на МВР „Алмаз“.
През 2010 година Павел Шеремет е лишен от белоруско гражданство. Обяснението което получава е, че той и така има вече руски паспорт.
„Украинская правда“ е издание, чийто журналисти загиват трагично
В материала на БНТ разказват за „Украинская правда“ – онлайн изданието, в което Павел Шеремет работеше през последните пет години. Водещата уточнява за кое издание става въпрос (00:11):“именно в него работеше и обезглавеният преди 16 години журналист Георгий Гонгадзе„. Но след това не следва обяснение за какво и от кого е убит. Зрителите остават с впечатлението, че нещо не е наред с тази „Украинска правда“.
Всъщност Георгий Гонгадзе загива заради острата си критика срещу тогавашния президент на Украйна Леонид Кучма. Убийството му е последвано от т.нар. „касетен скандал„, когато един от сътрудниците на президентската охрана майор Николай Мелниченко предава чрез депутата Александър Мороз записи с тайните разговори на президента с висши украински чиновници. От разговорите става ясно, че президентът Кучма, шефът на президентската администрация Владимир Литвин, министърът на вътрешните работи Юрий Кравченко и председателят на СБУ (Службата за сигурност на Украйна) Леонид Деркач са обсъждали дейността на Гонгадзе и са разглеждали различни варианти как да се отърват от него. Убийството и „касетният скандал“ довеждат до масови протести под мотото „Украйна без Кучма“. Четирима участници в ликвидацията на Гонгадзе са осъдени на различни срокове затвор, като непосредственият изпълнител Алексей Пукач е осъден на доживотен затвор. Поръчителите на бруталния акт не са осъдени.
Онлайн изданието „Украинская правда“ е може би най-популярният информационен ресурс в Украйна. Там често се публикуват журналистически разследвания на актуални теми – политически, икономически и социални. Двама от най-известните журналисти, които публикуват в изданието своите разследвания, Сергей Лещенко и Мустафа Найем, са депутати във Върховната рада на Украйна и членове на фракцията на Петро Порошенко.
Шеремет е бил неудобен за украинската власт
В момента следствието разглежда шест версии за причините за убийството на Павел Шеремет, като една от основните е опит за дестабилизация на ситуацията в Украйна. В различни издания се озвучава версията, че загиналият е бил неудобен за украинската власт, но дори „Комсомольская правда“ отбелязва, че Павел Шеремет е подкрепял промените в Украйна като „яростен украински националист“.
Украйна се превръща в „братска могила за журналистите и журналистиката“
Веднага след убийството на Павел Шеремет говорителката на руското външно министерство написа на своята Facebook страница: „В Киев е взривен автомобилът, в който се е намирал Павел Шеремет. Професионалист, който не се страхуваше да казва на властта какво мисли за нея. На различни власти, по различно време. И за това го уважаваха. Украйна (не страната, а системата) се превръща в братска могила за журналистите и журналистиката“.
Темата за Украйна като „братската могила“ за журналистите бе повторена от различни български издания в различни вариации. Например frognews.bg написа, че в Украйна през последните две години са загинали 15 журналиста и за сега няма наказани извършители.
В изключително тенденциозното предаване на Петър Волгин по „Хоризонт“ водещият заявява: „най-напред нека кажем: много страшна се оказва ситуацията в Украйна, специално за журналистите. Тя е нещо като Сирия в Европа от журналистическа гледна точка“ (00:24). След това Петър Волгин изрежда имената на журналисти, убити през „последните две-три години“ – Олес Бузина, Олга Мороз, Александър Кучинский, Владимир Марцишевский, Василий Сергиенко.
„Руски дневник“ сравнява „показното“ убийство на журналиста с други „подобни“ през последната година – като например на журналиста Олес Бузина, на бившия губернатор на Запорожка област и бивш депутат от Партията на регионите Александър Пеклушенко. Изброени са и „гръмки случаи на самоубийства“ – на двама депутати от Партията на регионите – Михаил Чечетов и Станислав Мелник – и на украинския политолог Андрей Дорошенко.
Да, действително през последните няколко години в Украйна загинаха много хора и сред тях има журналисти. Но трябва да разграничаваме поради каква причина са загинали – дали са били убити заради професионалната им дейност или са починали при други обстоятелства. Сред посочените от frognews.bg 15 журналисти „от различни националности“ най-вероятно са и загиналите в зоната на АТО руски журналисти Андрей Стенин, Анатолий Клян, Игор Корнелюк и италианецът Андреа Рочели. За съжаление военните кореспонденти, които отразяват събитията в непосредствена близост до бойното поле, са честа жертва във военните конфликти.
Нека разгледаме по-подробно „списъка на Волгин“
- Убийството на главния редактор на донецкия вестник „Экспресс-криминал“ Александър Кучински вече е разкрито. Журналистът е бил убит от своя бивш шофьор и помощник заради пари. Изданието „Славгород“ съобщава, че убиецът е бил член на незаконните военни формирования на т.нар. ДНР и по-конкретно на бандата на Моторола.
- За смъртта на главния редактор на „Нетишинский вестник“ Олга Мороз Stopfake.org писа през миналата година. Колегите и близките на починалата отхвърлят версията за умишлено убийство, свързано с професионалната й дейност. Всъщност новината за „убитата“ украинска журналистка от малкото градче Нетешин става популярна в интернет след смъртта на редактора на сайта „Обком“ Сергей Сухобок и на журналиста Олес Бузина, въпреки че Мороз е намерена мъртва месец преди другите убийства. Трите смъртни случая се използват активно от руската пропаганда, като се заявява, че в Украйна се провеждат политически чистки.
- Въпреки че Сергей Сухобок отсъства в „списъка на Волгин“ ще уточним, че неговата смърт също не е свързана с професионалната му дейност, а е настъпила след битов конфликт. Престъпниците са разкрити.
- Журналистът Василий Сергиенко е бил отвлечен от двора на къщата му и не след дълго е намерен убит веднага след събитията на Майдана – на 4 април 2014 година. Убийството е разкрито и е предадено в съда. На страницата си във Facebook адвокатката на съпругата на убития Евгения Закревска съобщава, че свидетелските показания сочат като поръчител на убийството депутата от „Партията на регионите“ Генадий Бобов, чиято дейност журналистът е разследвал.
Все още се разследват убийствата на Олес Бузин и Владимир Марцишевский.
Сред загиналите през периода 2014-2016 е и украинският журналисти Вячеслав Веремий. Ето какво пише „Дарик“ за неговата смърт: „Журналистът от близкия до тогавашната проруска власт в. „Вести“ Вячеслав Веремий беше застрелян в нощта на 18 срещу 19 февруари 2014 г. в центъра на Киев, близо до площада на Независимостта, разтърсван тогава от проевропейските протести. Както и в случая със стотина други загинали на Майдана, никой никога не беше наказан за убийството. Разследването хвърли вината върху т.нар. „титушки“, престъпници, на които правителството плаща, за да се инфилтрират в редиците на протестиращите„.
По първо ще уточним за кое правителство става дума, тъй като от текста не става ясно – за това на бившия президент Виктор Янукович, по второ, убиецът на журналиста вече е установен. Изданието „Вести“, в което е работил загиналият журналист, провежда паралелно разследване и открива, че от ръцете на Джелал Алиев са пострадали още двама фотокореспондента.
Ще се върнем отново към тезата на Петър Волгин за Украйна като „Сирия в Европа за журналистите“. Данните на Комитета за защита на журналистите за последните три години показват, че сравнението със Сирия е меко казано преувеличено.
Сайтът „Committee to Protect Journalists“ дава и своеобразна класация на страните с най-много убити журналисти заради професионалната им дейност.
Президентът на Украйна Петро Порошенко осъди рязко убийството на журналиста Павел Шеремет. Той се обърна към правоохранителните органи да разследват колкото се може по-бързо трагедията. Към разследването са привлечени и специалисти от ФБР.
