На 12 юли 2016 година на Tempi.it се появи статията на Ренато Фарини със заглавие „Това е източно-европейската цивилизация, толкова християнска и отворена. Ненадминатата Одеса!“. В статията авторът използва псевдонима Борис Годунов.
Материалът е пълен с лъжи и проруски опорни точки без никаква обосновка.
Отначало в статията се напада президентът Порошенко: „Всички разбират, че ситуацията е абсурдна, и че в края на краищата Порошенко е този, който иска всичко да продължава. Не знам дали това е истина или не, но аз се потапям в тази култура и в тази жажда за красив живот“.
„Тук няма нито един чужденец, не се виждат туристи под огромните букове и ароматни липи„. Всъщност, ако посетите Одеса, ще разберете, че това не е истина. През последните години се наблюдава истински бум в сферата на туризма. В града пристигат много чуждестранни туристи. Преди няколко дни дори имаше трагична новина за италиански турист, който починал в Одеса по време на отпуската си.
„Много преди революцията на Майдана и събитията в Донбас и Крим ме изпратиха именно в Одеска област като наблюдател на президентските избори, а след това и на парламентарните, през 2010 и 2012 година. Всеки път избираха Виктор Янукович с неговата партия. В Одеса нямаше никакви съмнения, че ще победи проруската партия, която се разпадна след държавния преврат в Киев през 2014 година„.
Тук има две ясни политически послания: че бившият президент Виктор Янукович е бил добър президент и определянето на революцията на Майдана като държавен „преврат“.
Но за Янукович авторът не е мислел така през 2012 година, когато е писал: „в Киев командва полудиктатор„, а за изборите през 2012 казва: „от резултатите от женския затвор ние разбираме кой ще победи: той. В затворите имат нюх. Поне би трябвало. Янукович обещал амнистия или поне били разпространени такива жестоки слухове„. Виждаме, че по сравнение с 2012 година авторът е изменил напълно своето мнение.
В статията си той пише също: „тук през 2014 година бяха изгорени живи петдесет руснака. Защо?„, и описва последствията от пожара в Одеса. Това е лъжа, тъй като 48 от жертвите са били украинци, а не руснаци.
Полезно ни е да знаем историята на самия автор – Ренато Фарини, който е и Борис Годинов, и Дрейфус, и Бетула.
Този тайнствен персонаж е избран в Палатата на депутатите през 2008 година от партията на Берлускони „Народ на свободата“. Една година преди това той е изключен от Съюза на журналистите. Тогава Фарини признава, че докато е бил заместник главен редактор на вестник „Либеро“ е сътрудничел с италианските специални служби. Той е давал информация и е публикувал материали с лъжи за пари още от 1999 година. Законът на Италия № 801 от 1977 година забранява на професионалните журналисти да поддържат отношения със специалните служби и това е причината Фарина да бъде изгонен от Съюза на журналистите.
Но много скоро членството на Фарина в Съюза е възстановено с решение на Върховния съд, тъй като той излязъл доброволно преди това от Съюза. Сега той работи като коментатор за изданието Libero. В момента пише за всекидневния вестник Il Giornale, който принадлежи на семейството на Берлускони.
Фарина публикува статия под псевдонима Дрейфус, заради която неговият началник от Libero Салусти е осъден за преднамерена клевета. Фарина си признава чак след решението на съда: „Аз написах този текст и поемам пълната морална и юридическа отговорност. Извинявам се покорно пред магистрата Кочилово: новините, на които се позовавах в своите коментари, не бяха истина“.
По едно друго дело – историята с делото на Абу Омар през 2006 година – Фарина е осъден на шест месеца лишаване от свобода. През юли 2012 година Ренато Фарина е осъден условно на 2 години и 8 месеца затвор за фалшифициране на официален документ. През февруари 2013 година съдът взима решение, че той трябва да възстанови 130000 евро на прокурора на Милано Илда Бокасини по 4 пункта, които са признати за клевета.
След прочитането на статията възниква очевиден въпрос: кой стои този път зад автора – политици, специални служби, бизнесмени? Почеркът винаги е един и същ – псевдоним, статия с лъжи и отсъствие на опоненти.
Състоянието на италианската журналистика предизвика безпокойство, особено когато на фона на недостатъчната или изобщо отсъстваща професионална етика такива персонажи продължават, без да се смущават, да предлагат своите услуги на олигарси или на този, който плати повече. А читателите, когато отиват до вестникарската будка вярват, че ще прочетат правдива информация за ставащото по света.
Автор: Мауро Воерцио, редактор на италианската служба на StopFake.org
