Новините в рубриката “Контекст” не са фейкове. Ние ги публикуваме, за да ви информираме за събитията, които касаят информационната война между Украйна и Руската федерация.
Не се случва често филми да са предмет на разследването на StopFake, още повече пък филми на френската телевизия. Документалният филм на френския журналист Пол Морейра с название «Украйна: Маските на революцията» предизвика много дискусии във Франция и Украйна. Споровете около него бяха провокирани от съдържанието му, начина на представяне на фактите и идеологията, която е присъща повече на руската пропаганда.
Въпреки че режисьорът твърди, че е незаангажиран при представянето на фактите и дава мненията на различни страни, документалният филм съществено изопачава неотдавнашните събития в Украйна. Много критици и журналисти обръщат внимание как авторът построява своята история на основата на лъжливи факти, които освен това са изложени доста манипулативно.
Но ако искаме да разобличим всички фейкове, свързани с филма, трябва преди всичко да започнем с едно непотвърдено обвинение – някои считат, че Морейра се е продал на Кремъл. Ще отбележим, че няма никакви доказателства за това. Както и множество други френски документални филми и този е заснет почти изцяло на средства от Националния център за кинематография и анимация (НЦК) – публична организация, която се финансира от Министерството на културата на Франция.
Освен това, ако анализираме предишните работи на Морейра, ще ни е трудно да го обвиним в проруски симпатии.
По-скоро предизвикват възмущение методите, използвани във филма, теориите и ключовите думи, които са характерни за пропагандистките организации, финансирани от Кремъл, срещу които се бори StopFake.
В началото на документалния филм виждаме шествие на батальон „Азов“, което трябва да покаже, че на Майдана са присъствали неонацисти. Но тази илюстрация е безоснователна, тъй като батальонът бе сформиран след началото на военните действия в Източна Украйна, тоест след Майдана. Този епизод по-скоро демонстрира колко грубо Морейра борави с фактите.
«Нацисти, подкрепяни от САЩ, организираха преврата в Киев», «референдумът в Крим е неоспорим», «убийствата в Одеса са режисирани от фашистите в Киев» – това са част от клишетата, които присъстват във филма, с които режисьорът намеква за съществуването на заговор в украинската криза.
«Теория на заговора» е сюжетният лайтмотив, който се повтаря в началото и в края на филма: «За по-голям романтизъм или поради военни причини главните медии на „свободния свят“ скриваха от вас истината за Майдана»… Разпространена практика е при създаването на пропагандистки истории да се използват сюжети, които претендират да бъдат „свещената истина“. И именно на това твърдение е построен документалният филм „Маските на революцията“.
Филмът съдържа множество фактологически грешки, които можеха да бъдат избегнати, ако материалът бе оценен комплексно и редактиран.
Себастиан Гобер, френски журналист, който живее в Украйна от 2011 година, признава в своя блог, че като представител на френските медии се чувства оскърбен. Неговият колега е журналист с добра репутация и въпреки това отхвърля стандартите на западната журналистика, и показва черно-бяла картинка на събитията в страна, която Гобер се опитва да разбере. Себастиан Гобер се безпокои, че филмът на Морейра може да намали доверието към френските журналисти в Украйна.
Това бе причината, поради която се появиха две открити писма. Първото бе написано от репортери, които работят в Украйна, а второто бе напечатано във френския Le Monde и бе подписано от писатели, интелектуалци и бивши дипломати.
Френските журналисти обвиняват Морейра, че манипулира видеото. Критиците задават на автора въпроса: «как може видео без звук от YouTube, показващо шествие на неонацисти и станало след Майдана, да се представя на зрителите като епизод от революцията? Или как може да се спекулира с това, че маршируващите принадлежат към определена организация?»
Както отбелязва с статия си за Le Monde Бенуа Виткин: «Морейра представя групата ултра-десни като архитекти на революцията, въпреки, че те бяха само една от военизираните сили. Той ги представя като главна политическа сила, въпреки че техните резултатите на изборите са ниски». Например радикалната партия на Олег Ляшко набра 7,44% и има 21 депутата във Върховната Рада (украинския парламента), а «Свобода» изобщо не преодоля прага от 5%, и има само 6 места по мажоритарните окръзи в парламент, в който заседават 450 депутата“.(всъщност в момента във Върховната рада има 421 депутата, тъй като в Крим и в окупираните части от Донецка и Луганска област не бяха проведени парламентарни избори – бел.ред.)
Авторът изобщо не говори за конфликта в Донбас, не споменава за ролята на доброволните батальони, които бяха единствената боеспособна сила в началото на противостоянието. Именно поради тази причина обществото и правителството се отнасят към тях толерантно, а не защото украинското общество е фашизирано, както заявява Морейра.
По-късно тези батальони бяха интегрирани в Украинската армия и сега те се контролират от единен център, особено що се отнася до въоръженията. Контролът върху трафика на оръжие е сериозно предизвикателство за украинското правителство, но наличието на оръжия по никакъв начин не потвърждава друго безпочвено твърдение – че радикалните формирования контролират обществения живот и следят „за реда на улиците в Киев“. В Киев за реда следи полицията, която се подчинява на Министерството на вътрешните работи.
Пол Морейра прескача от завършването на Евромайдана в Киев към блокадата на Крим, показва блокпост на административната граница. Той твърди, че именно „Десния сектор“ си е присвоил правото да мори от глад кримчаните“. Но авторът не казва, че блокадата бе инициирана от кримските татари – народът, който бе подложен на преследване след руската анексия на Крим. Целта на акцията бе да привлекат вниманието към проблемите си. Продоволствената блокада започна на 20 септември 2015 година. И чак по-късно към кримско-татарските протестиращи се присъединиха представители на Десния сектор.
Във филма практически нищо не се казва за самата анексия на Крим. Журналистът твърди, че „след революцията повечето кримчани гласуваха на референдума за присъединяване към Русия „. Но две години след референдума за никого не е тайна, че именно Крим беше целта на анексията. Споменатият референдум беше проведен в момент, когато в Крим започна нашествието на въоръжени хора с маски по улиците. «Зелените човечета“, въоръжени войници във форма без отличителни знаци, които окупираха полуострова, по-късно бяха признати за руски военнослужещи. Този факт беше лично потвърден от Владимир Путин във филма «Крим: пътят към Родината».
Във филма нищо не се споменава за нарушенията на правата на човека в Крим. А факти за това могат да се намерят в отчетите на ОССЕ или на Кримската правозащитна полева мисия.
Във филма си след кримската блокада Морейра се връща към май 2014 – към трагическия епизод в Одеса. В отговор на многобройните упреци към този епизод Морейра настоява на тезиса, че украинските националистични движения са организатори на събитията, довели до трагедията. Но авторът не казва нищо за радикализма на другите участници в противостоянието. В отвореното писмо, публикувано Le Monde, авторите отбелязват, че «Алексей Албу не е «активист-комунист» от Одеса или «бежанец от Източна Украйна». Той е един от лидерите на «Борба» – радикалното крило на Комунистическата партия на Украйна, известна със своята ксенофобия, хомофобия и антисемитизъм.
Албу е член на фашизирано движение в РФ и не е представител на Украйна, както бе показано на «Сanal+». Морейра също изпуска факта, че в Одеса бяха създадени множество групи, които осъдиха трагедията в Дома на профсъюзите и оказаха медицинска и юридическа помощ на представителите и на двата лагера, като например OdesSos.
В филма се среща още една популярна пропагандистка тема – «дискриминацията на руския език и рускоговорящите». Пол Морейра дори твърди, че в Украйна е забранено използването на руския език (20:40), а рускоговорящите са станали хора от втори сорт. Но руският език никога не е бил забраняван в съвременна Украйна. А въпросът за статута на руския език като втори държавен бе винаги част от предизборните обещание на проруските партии, включително и на „Партията на регионите“ на Виктор Янукович. Това обещание никога не бе внасяно за разглеждане във Върховната рада, тъй като бе част от популистка реторика, чиято цел бе привличането на гласовете на рускоговорящите и проруски настроените граждани на Украйна.
Една от преводачките за филма, френската журналистка от украински произход Ана Жайяр Чесановская, в статия за блога «Украински комитет» на «Libération» разказва, че по време на монтажа някои моменти са манипулирани. Те не оправдават действията на някои главни герои, но могат да поставят под съмнение правдивостта и обективността на разследването. «За мен концепцията «нация» и следователно «украинец» означава кръвна и душевна връзка с мъртвите, живите и неродените», — казва във филма Игор Мосийчук – един от лидерите на национал-социалистическото движение в Украйна. Отговор, който удовлетворява Морейра напълно. Режисьорът с радост изхвърля останалите думи на Мосийчук, с които той казва, че не е необходимо да си се родил украинец или да имаш украинска кръв, за да станеш истински украинец».
В сюжетната линия, свързана с теорията на заговора, Пол Морейра показва, че на Ялтинския форум за Европейска стратегия присъстват няколко гости от САЩ. Авторът на филма счита, че това е доказателство за американската режисура на конфликта в Украйна. Но както справедливо се отбелязва в откритото писмо, напечатано в Le Monde, «проблемът не е в това да си мислиш лоши неща за Америка – тя често го заслужава, а в това да си мислиш, че Америка е ЗЛОТО».
В отговор на критиката Пол Морейра признава в своя блог на mediapart.fr: «не предполагах, че ще има такова ниво на отрицание, което прераства в истерия. Един от украинските уебсайтове ме нарече „терорист“, финансиран от руските специални служби. Молят филма да бъде забранен. Дори украинският посланик оказва натиск върху „Canal+“. Това най-много ме учудва. Струва ми се, че украинците трябва срочно да преразгледат отношението си към парамилитарните групировки. Моят филм доказва, че те са най-голямата заплаха за украинската демокрация. Когато отказваме да признаем очевидни неща, защото това са „манипулации на руската пропаганда“, ние самите ставаме пропагандисти. И губим не защото лъжем, а защото сме изпълнени с добри намерения. Никога не забравяйте, че това отрицание води до най-лошите теории на заговора».
Наскоро стана известно, че някои кадри, с които Морейра разказва за събитията на Майдана, са били откраднати от документалния филм „Всичко пламти„. Това заяви в ефира на «Громадське ТВ» продуцентката на филма Юлия Сердюкова. В своя филм Морейра използва около една минута екранно време без съгласието на праводържателите (3:02 – 7:11), което за пореден път поставя под въпрос професионалната етика на френския режисьор.
