Новините в рубриката “Контекст” не са фейкове. Ние ги публикуваме, за да ви информираме за събитията, които касаят информационната война между Украйна и Руската федерация.
Неочакван коледен подарък получи България от американските си партньори в Белия дом. В ранните часове на 10 декември Сенатът на САЩ потвърди официално, че Ерик Рубин ще е новият посланик в България. Така до страната ни застава силен съюзник в борбата срещу руската хибридна война, която Кремъл води агресивно срещу нас през последните години. За разлика от предшественика си, който се впускаше в актьорски игри и не криеше предпочитанието да е в компанията на красиви българки, Рубин е изключително добър познавач на проблемите в Източна Европа, работил е в Украйна и Русия, познава спецификата в посткомунистическите държави.
Интересът към дипломата от кариерата бе фокусиран още на 15 септември, когато американският президент Барак Обама обяви списък с номинациите на фигури за ключови административни постове. Но миналата седмица Ерик Рубин спечели демократите и проатлантически настроените граждани в България, обещавайки да води агресивна борба с руската пропаганда у нас. Думите му прозвучаха по време на изслушване от комисията по външни работи в Сената на САЩ. Рубин демонстрира отлично познаване на настоящите проблеми в България, намеквайки, че определени групи и медии получават финансови стимули, за да поддържат фалшивата теза, че страната трябва да изостави евроатлантическите ценности и да се върне на „естественото си място – близо до Русия“. Дипломатът обаче бе категоричен, че мнозинството и в българския парламент, и сред народа е съюзник на САЩ.
„България е решителен съюзник на САЩ, защото изпрати войски и даде жертви в Ирак и Афганистан. Неуморен участник е и в ученията на пакта“, изтъкна Рубин. Според него страната ни може да се превърне в енергиен хъб на Балканите, а договорът за интерконекторната връзка с Гърция да бъде подписан още преди пристигането му в София. Рубин даде и още една сериозна заявка за приятелство, ангажирайки се лично пред Сената да се бори с корупцията в България.
Кариера
Ерик Руби е безспорен експерт по Източна Европа. Получава своите познания и опит за региона практически през 1994 г., когато е назначен за заместник политически съветник в посолството на САЩ в Киев, Украйна. Две години по-късно се връща във Вашингтон, където работи като специален асистент на зам.-секретаря по европейски и канадските въпроси.
Когато влиза в Белия дом през 1997 г. Рубин има възможност да използва своя опит като репортер, като помощник на прес-секретарят на външните работи и директор на Националния съвет за сигурност и обществените дела. През 1998 г. става специален асистент на зам.-държавния секретар по политическите въпроси.
За кратко време излиза от Държавния департамент през 1999 г., и поема поста на специален сътрудник в Института за изследване на дипломацията в университета Джорджтаун.
През 2001 Рубин се завръща в Държавния департамент, но вече рязко сменя своето амплоа на експерт, след като е назначен за генерален консул на САЩ в Чианг Май, Тайланд, където остава до 2004 година.
След това назначение се завръща във Вашингтон като директор на Службата за планиране и координиране на политиката към Бюрото за борба с наркотиците и прилагането на закона, където координира с други страни усилията на правоохранителните органи в борбата с наркоразпространението. През 2006 г. е назначен за помощник на заместник секретаря по политическите въпроси, а две години по-късно вече е изпратен в Москва като заместник посланик на мисията в руската столица. Тава е най-добрата дипломатическа тренировка за Рубин – опознава режима на Путин и империалистическите амбиции на Кремъл към бившите източно-европейски държави.
От 2011 г. Рубин е отново във Вашингтон, поема длъжността заместник-секретар в Бюрото по европейски и евроазиатски въпроси, която изпълнява до момента на номинирането му за посланик в България.
От New York Times до голямата дипломация
Ерик Рубин е момче от Ню Йорк, завършва там гимназия, а след това учи история в университета в Йейл. Първото му професионално предизвикателство е двугодишен стаж като репортер в The New York Times. През 1985 година обаче се отказва от репортерството и постъпва на работа във Външно министерство. Първата му задача в чужбина е като политически наблюдател в Хондурас от 1986 до 1988 година. След това се завръща във Вашингтон и в продължение на няколко години работи като оперативен секретар в Държавния департамент. През 1989 година е преместен в бюрото, занимаващо се със СССР. Годината е доста знакова – страната на съветите е пред разпад. Перестройката на Горбачов е пред провал, а сателитните социалистически държави започват да се отделят една след друга от Големия брат и поемат по пътя на демокрацията. През 1991 година Рубин е назначен за секретар по регионалните въпроси и сигурност в Централна и Източна Европа.
Анализатори отчитат като знаков факта, че Белия дом изпраща в България точно дипломат, познаващ източно-европейските държави, но най-вече Съветския съюз, мутирал в образа на путинова Русия. Така американският Сенат недвусмислено показва, че гледа на Балканите и на България като на важен партньор, чрез който ще се реализират новите регионални политики.
Герой в Уикилийкс
Новият американски посланик в София Ерик Сет Рубин познава добре руските специални служби. Като зам.-посланик в Москва той е подготвял посещението на шефа на ФБР Мюлер и срещата му с Александър Бортников, шеф на руското контраразузнаване ФСБ, както и с Михаил Фрадков, шеф на СВР – външното разузнаване. Това става ясно от архива със секретни дипломатически доклади на Wikileaks, в който се откриват десетки документи подписани или класифицирани от Eric S. Rubin.
В грама до ФБР от 23 април 2009 г. Рубин прави портрет на двамата директори и министъра на вътрешните работи Рашид Нургалиев. Той ги характеризира като «трима скептици» и «твърдолинейни прагматици», които споделят съветското ксенофобско мислене и не се доверяват на Запада и САЩ, подозирайки ги в активна дейност за дестабилизацията на Русия.
Като зам.-посланик Рубин анализира и тенденцията за обособяване на две групи в елита на «силовиците» – твърдолинейни, които искат запазване на статуквото и по-умерени, които залагат на реформи за икономическо и политическо развитие на Русия. Шефовете на службите са лидери на първата група и искат «да се затегнат гайките» срещу местната опозиция и подозираната от тях подкрепа от Запада, пише в тайните стенограми.
Първият дипломат на САЩ у нас владее 5 чужди езика – руски, украински, испански, френски и тайландски. Съпругата му Никол Симънс е научен сътрудник във факултета по здравеопазване на университета „Джонс Хопкинс“. Женени са от 1988 г. Имат две деца.
Одисея в България
Заявката на Рубин, че ще се бори с руската пропаганда, но и с корупцията, прояла държавата вече получи първите негативни отзиви в зависимите медии, които дипломатът критикува, но и в социалната мрежа, която не остана безразлична към острите му думи.
Анализаторът Георги Коритаров приема заявката на бъдещия американски посланик като много благородна, но е скептичен доколко е реална за изпълнение.
„Рубин ще дойде тук, ще види на място каква е ситуацията, ще се ужаси, ще каже, че в България медийният дебат е дълбоко нарушен поради рязко нахлуване и завладяване на пространство от руска външна или мафиотска среда, които доминират. Те доминират в съотношение 15-20 към едно с тотално надмощие на проруското говорене. Тогава Ерик Сет Рубин ще започне да изразява своите позиции или да пише грами, на което ще му отговори просмуканата от проруски, мафиотски и политически интереси медийна среда и ще го изкара външен генерал-губернатор, човека, който раздава присъди отвън, човекът, който се мисли за собственик на държавата. Така се говори срещу всеки, който се опита да помогне и да нормализира България от някаква външна позиция. Аз приветствам бъдещия американски посланик и мисля, че трябва да му се помага всячески. Въпросът е, че ще бъде една неравна битка“, предрича пред Faktor.bg Коритаров.
Всъщност такава е била реакцията на българското задкулисие и към предшествениците на Рубин в дипломатическата мисия на САЩ у нас. Но Одисеята, която предстои, си заслужава битката, защото пред Империята на злото е заложена Българската независимост.
Източник: Faktor.bg
