Статиите в рубриката “Мнения” отразяват личната позиция на своите автори. Редакцията на сайта Stopfake.org може да не споделя тази позиция.
Социологът от «Левада-център» Денис Волков обясни в интервю за DW причините за рекордния рейтинг на президента на Руската федерация и разказа при какви обстоятелства той може да започне да се снижава.
Нивото на подкрепа на Владимир Путин от руското общество обнови историческия максимум. Според данните от октомврийското проучване на общественото мнение, проведено от ВЦИОМ (Всеруски център за изучаване на общественото мнение), дейността на президента на РФ се одобрява от 89,9 процента от респондентите. Този висок показател е свързан с военната операция на Русия в Сирия и продължаващата кримска кампания, заяви в интервю пред DW социологът от «Левада-център» Денис Волков. Според него икономическият спад за сега не оказва съществено влияние върху рейтинга на Путин, но ако кризата продължи, настроението на руснаците може и да се измени.
DW: Можем ли да имаме доверие на проучванията на общественото мнение в Русия, когато са засегнати политически теми. Или все пак има изопачаване на картината, предизвикано от особеностите на политическия режим и страха?
Денис Волков: Социологическите изследвания са единственият вариант за наблюдаване какво става в обществото. Други няма. Естествено, че не можем да сравняваме рейтингите на първите лица в Русия с рейтингите на първите лица в страни, където има политическа конкуренция, където има избори, независими СМИ. Това, което се случва в Русия е по-скоро смирение с това, което имаме. Рейтингът на Путин — това е одобрение на безалтернативния лидер.
— Можем ли да имаме доверие на последното проучване на ВЦИОМ, според което рейтингът на Путин достига 90 процента?
— Трябва да разглеждаме рейтинга на Путин в динамика. Ние ще видим достатъчно големи колебания. Когато той дойде на власт и започна втората чеченска война, рейтингът на Путин нарасна от 30 до 85 процента само за два месеца. И от четирите максимума три – през 1999, 2008 и 2014 години – се наблюдават на фона на външнополитически конфликти, войни, теракти и т.н. Хората се мобилизираха около флага. Още един път подкрепата достигна върха през 2003-2004 години на фона на борбата с олигарсите, когато пратиха в затвора Ходорковски.
Днешното колебание на рейтинга на Путин в посока нагоре изглежда правдоподобно, въпреки икономическата криза. Това е резултатът от кримската кампания, която още не е завършила. А последният скок е свързан със Сирия. На фокус-групите ни казваха, че ние видяхме мощта на нашата армия, когато нашите ракети полетяха от военните кораби.
— В демократическите страни 60 процента подкрепа е вече голям успех. Защо такава цифра не удовлетворява Путин?
— Когато в Русия рейтингът на одобрение достигне 60 процента, това е показател, че повече от една трета от населението явно е недоволна от властта. И ние видяхме масовите протести в цяла Русия през 2005 година, през 2011-2012 г. На тези, които критикуват високия рейтинг, мога да представя факта, че няма протести. Днес по повечето показатели към Путин се отнасят така, както и през 2008 година. Той е на върха на своята популярност. Но няма любов. Основната част на отговорите на респондентите е: «Не мога да кажа за него нищо лошо».
— Вие говорихте за протестите през 2011-2012 г. Но сега ситуацията в Русия се измени — започнаха репресии, и хората се страхуват да изказват своето мнение, включително и участвайки в протести. Затова може би 90 процента сега и повече от 80 през 2008 година са цифри, които съществено се различават?
— Трябва да се отнасяме спокойно към рейтингите. Това е показател за известна настройка. По сравнение със страните с открита политическа конкуренция в Русия има една специфика – тук рейтингът може да се срине. Но само в един случай: ако Путин напусне президентския пост. Това вече го наблюдавахме след оставката на Юрия Лужкова от поста кмет на Москва. Веднага след като го свалиха, рейтингът му за две седмици се сгромоляса, все едно никога не го е имало. Но докато Путин съхранява поста президент и при условие, че няма алтернатива наблюдаваме само бавно снижаване на неговия рейтинг.
Когато говорим за страх, то имаме две групи: елит и обикновено население. Под елит имаме предвид тези, които получават информация от различни източници, интересуват се от всичко. Те са не повече от 10-15 процента. За по-голямата част от населението репресиите просто не съществуват. За тях не говорят по телевизора. А 50 процента получават информация само от там и това са държавни телевизионни канали. Когато питаме как държавата се отнася към организациите с нестопанска цел, то повечето хора отговарят, че всичко е наред, така трябва и да бъде. А ако това е още и «чуждестранен агент», то (такава организация – бел.ред.) трябва веднага да бъде затворена. Не трябва да надценяваме и възможността да квалифицират какво става. Ние можем да говорим само за реакцията към режима изобщо — дали се живее приемливо или не.
— Но именно тези 10-15% и участваха в протестите през 2011-2012 г, нали така?
— Нека да се разберем. През 2005 година на протести излизаха пенсионери и студенти, тоест хора, които получават социални добавки. Те бързо се ориентираха, че искат да ги лишат от тези добавки. Тогава по всички градове преминаха масови протести. В Екатеринбург щурмуваха кметството, водиха преговори с кмета и т.н. През 2011 година малцинството изведнъж неочаквано за себе си научи, че изборите се фалшифицират. При това не повече от обикновено. Но протестите станаха възможни на фона на недоволството от властта на значителна част от населението.
Именно тогава рейтингът на Путин падна до 60%. 40% бяха готови съзнателно да подкрепят всякаква адекватна проява на протест. Отговорът на властта бе отначало да дискредитира протестиращите пред очите на населението, а вече след Крим тя си върна легитимността. Ако говорим за страх, то не си струва да го надценяваме.
Има навярно не страх, а конформистко поведение на по-голямата част на населението, но то винаги е присъствало. Ако говорим за ядрото на протеста през 2011-2012 г, то тези хора не са изменили поведението си. Но властта се изплаши от елита – от тези, които заложиха на протеста, на модернизацията, на сътрудничеството със Запада. Сега всичките те седят тихо.
— Защо икономическият спад не повлия на нивото на подкрепа на властта и по-конкретно на рейтинга на Путин?
— Няколко месеца след Крим се появиха очакванията, че икономическата ситуация ще се влоши. Шокът настъпи през декември, когато се срина рублата. 70% от респондентите казваха, че много ги безпокои девалвацията на рублата. Но паниката на валутния пазар бързо бе спряна. Цените нараснаха, но те винаги растат, това е базово фоново очакване. Путин обеща, че кризата ще продължи две години. И това психологически беше много силен ход.
Когато питаме колко време ще продължи кризата, то много хора ни казват, че две години и подчертават, че така е казал Путин. Но аз мисля, че ще настъпи такъв преломен момент, когато след повишаването на цените няма да последва повишаване на пенсиите и заплатите. Тогава хората ще почувстват и ще осъзнаят. Осъзнаването, че кризата е сериозна става много бавно. Но когато се стигне до върха на песимизма, то от него ще бъде трудно да се отървем.
Източник: Левада-Център
