Украйна е законен собственик на експонатите на кримските музеи, което се потвърждава от международното право и решенията на различни съдебни инстанции в полза на Украйна. В Украйна процесът на натрупване на исторически артефакти не е идеологически.
Руски медии разпространиха огромно количество дезинформация, посветена на решението на Върховния съд на Нидерландия, който на 9 юни отново потвърди решението на по-ниските съдебни инстанции за връщането на Украйна на колекцията „Крим — златният остров в Черно море“. Прокремълските медии заявиха, че решението на съда било обусловено не само от „пълната деградация на системата на международното право в Европа“, но и от „нацистките” наклонности на страните от Европейския съюз и Украйна. Руските „историци“ напълно сериозно заявиха, че скитското злато се връщало на законния му собственик единствено по „окултни“ причини — уж Украйна и Европа събирали „магически артефакти“, за да победят „с тяхна помощ“ Русия.
“Не е изключено, че зад това стоят някакви тъмни сили: колкото и да е странно, в Европа има достатъчно състоятелни хора, които вярват в магическата сила на подобни артефакти … Лесно е да се направи паралел с Третия райх: Хитлер имаше специални окултни подразделения, които също търсеха различни мистични предмети от древността. Подобни тенденции не заобиколиха и Украйна … Имаше такъв професор Валери Бебик, той казваше: за да победи Украйна всичките си врагове, е необходимо да се съберат всички артефакти, които имаше Третият райх, както и някои предмети, принадлежали на Атила, вожда на хуните”, — написаха руски медии.
Руските наративи за колекцията „Крим — златният остров в Черно море”, която се съхраняваше в Нидерландия в продължение на 9 години по време на съдебните спорове, претърпя своеобразна еволюция от тезите „Русия няма нищо общо с това и кримските музеи сами съдят Украйна” до твърденията за „пробитото дъно на европейската съдебна система”. Процесът на трансформиране на изявленията на руската пропаганда завърши с преход към разпространението на откровени конспиративни теории — за “окултизма” на “последователите на Хитлер”.
В коментар за StopFake Евелина Кравченко, старши научен сътрудник в Института по археология на Националната академия на науките на Украйна, обясни, че темата, че Украйна и Европа били склонни към „окултизъм“, подобно на германците по време на Втората световна война, изобщо не е нова за руската пропаганда. Според Кравченко тази псевдонаучна теория датира от 19-ти век, а в самата Русия подобни конспиративни теории са популярни, защото страната-агресор морално не е излязла от идеологията на миналия век.
«Тази конспиративна теория се разпространява, защото руското общество все още не е излязло от средата на 20 век — тяхната идеология и обществен морал са останали именно на това ниво. Ние сме преживели всичко това, Европа го е преживяла, така че ние го приемаме като нещо смешно, но те го приемат на сериозно и започват да го обсъждат. Всъщност в средата на 20 век тези конспиративни теории са били много популярни, те се появяват още през 19 век и това е било псевдонаучно разклонение на немската философия. Ще напомним, че Карл Маркс също е немски философ и това е огромна научна школа. Имало е ето такова странно разклонение, което през 20-ти век се развива в рецидив на нацизма — Германия го преживя и го изкорени, и затова нито ние, нито Европа не разбираме защо руснаците разпространяват такива теории”, — каза Евелина Кравченко.
Историкът подчерта, че руската конспиративна теория няма нищо общо нито с научната гледна точка, нито с реалността по принцип. Според Кравченко в Украйна процесът на натрупване на артефакти не е идеологически, за разлика от Русия, която активно произвежда псевдонаучни теории още от времената на СССР.
„Най-интересното е, че именно Москва е свързана с натрупването на артефакти и всички тези арийски теории — тази теория се появява там през 80-те години, на гребена на разпадането на Съветския съюз. Така че нека Москва не ни разказва кой е фашистът тук. Нека в Русия по-добре да погледнат къде отиват парите им и как се финансира разпространението на подобни псевдотеории, как те се разпръскват по централните канали на телевизията им и как това влияе на обществото им“, — подчерта Кравченко.
Евелина Кравченко коментира и друга руска теза, че колекцията от скитско злато не трябвало да се връща на Украйна, тъй като Украйна „няма къде да съхранява“ артефактите, а място за тях имало „изключително в Крим“. Историкът подчерта, че това твърдение е абсолютно несправедливо, а колекцията „Крим — златният остров в Черно море“ може да намери място във всеки съществуващ музей в страната. Единственият проблем е Русия, която методично обстрелва украинските мирни градове, унищожавайки не само човешките животи, но и историческото, и културно наследство на Украйна.
«В Украйна има толкова много музеи и помещения, в които могат да се съхраняват археологически артефакти, в момента в института работим върху нова концепция за археологически музей на Украйна… Ако говорим само за Киев, тук имаме “Украински дом”, който аз считам за прекрасна музейна площадка, имаме “Арсенал”, имаме много съоръжения като бивши заводи, има отлични пустеещи помещения в центъра на града — това, ако търсим някакво ново място за колекцията. Що се отнася до временното съхранение на колекцията, това изобщо не е въпрос, защото изложбата не е толкова голяма — напълно ще се побере в една зала на всеки наш музей. Въпросът е само, че сега е опасно, защото основната цел на Русия е да дискредитира и унищожи. Затова за нас сега основният въпрос е съхраняването и опазването на нашите артефакти от Русия“, — обобщи Евелина Кравченко.
Украйна води съдебни дела за колекцията „Крим — златният остров в Черно море“, включваща над 500 предмета от музейния фонд на страната на обща стойност 10 милиона евро, от началото на временната окупация на Крим. На 14 декември 2016 г. Окръжният съд на Амстердам реши, че експонатите на кримските музеи трябва да бъдат върнати на Украйна, но през януари 2017 г. „кримските музеи“, зад чийто гръб стоеше Русия, решиха да обжалват решението. На 26 октомври 2021 г. Апелативният съд на Амстердам реши, че колекцията от скитско злато от кримските музее трябва да бъде върната на Украйна, като отхвърли руските претенции към експонатите от украинската изложба.
Тогава окупаторите подадоха касационна жалба. Ще припомним, че руският куратор на тази изложба и адвокат за връщането на съкровищата в окупирания от РФ Крим беше Валентина Мордвинцева, дезертьорка от Кримския филиал на Института по археология на Националната академия на науките на Украйна.
На 9 юни 2023 г. Върховният съд на Холандия потвърди, че скитското злато принадлежи на Украйна и колекцията трябва да бъде върната на законния собственик.
