От 2014 г. насам Украйна многократно е призовавала Руската федерация, която всъщност отприщи войната, към преговори за възстановяването на мира. Президентът Зеленски неведнъж е заявявал готовността си за преки разговори с Путин. И дори след проведените от Кремъл псевдореферендуми, Украйна все още е готова да поднови преговорите с Русия, но не и с Путин като неин президент.
Руските медии разпространяват цитат от руския президент Путин, който заявил, че уж „Украйна е отприщила войната през 2014 г.“, започнала е „да води военни действия“ срещу „самата себе си“, и впоследствие „отказала да седне на масата за преговори“. Путин твърди, че Русия уж играела ролята на „миротворец“, опитвайки се да „спре“ войната.
„Ние призоваваме киевския режим незабавно да прекрати огъня, всички бойни действия, войната, която отприщи през 2014 г., и да се върне на масата за преговори. Ние сме готови за това, казахме го неведнъж“, – цитират кремълските медии думите на Путин.
Руският наратив за „кръвожадната“ Украйна, която според Путин периодично се самонападала, се използва активно от Кремъл още от 2014 г. Това, че Русия нападна Украйна през 2014 г., е установен факт. На 15 март 2014 г. на заседание на ООН в Ню Йорк представителят на САЩ в организацията Саманта Пауър обвини Русия в нарушаване на основните принципи на Организацията на обединените нации, забраняващи използването на сила на чужди територии и уважаващи суверенитета и териториалната цялост на всички нации. Украйна също получи подкрепата на демократичните държави-членки на ООН, когато на 27 март 2014 г. бе приета Резолюция на Общото събрание на ООН за подкрепа на териториалната й цялост.
Готовността на Украйна за преговори с руския агресор, който през 2014 г. разпали войната в Донецка и Луганска области, а преди това окупира автономна република Крим, се потвърждава като минимум с подписването на първото и второто Минско споразумение през 2014-2015 г. Украйна също участва редовно в срещите на Тристранната контактна група за мирно уреждане на ситуацията в Донбас, но Русия продължи да поставя своите ултиматуми и да настоява окупираните територии да бъдат признати за „руски“, обвинявайки украинските власти в „саботиране на Минските споразумения“.
Готовността за водене на преки преговори с Путин беше потвърдена през 2019 г. и от новоизбрания президент Володимир Зеленски. През юли 2019 г. Зеленски заяви във видеообръщение, че е готов за директен разговор с Путин при участието на световни лидери в Минск.
„Искам да се обърна към руския президент Владимир Путин. Трябва да поговорим. Трябва. Хайде. Да обсъдим чий е Крим и кой го няма в Донбас… Предлагам за разговор следната компания: аз, вие, президента на САЩ Доналд Тръмп, премиера на Великобритания Тереза Мей, канцлера на ФРГ Ангела Меркел, президента на Франция Еманюел Макрон. Място? Мисля, че Александър Григориевич Лукашенко с радост ще приеме нас с вас в Минск“, – обърна се Зеленски към Путин.
В края на 2019 г. за пръв път от няколко години се проведе среща на върха на Нормандската четворка, на която Зеленски и Путин проведоха преговори, като се договориха за пълно прекратяване на огъня по линията на съприкосновение. Русия пренебрегна решенията на тази среща.
Освен това Русия, увеличавайки нивото на агресия, на 17 декември 2021 г. постави ултиматум на цивилизования свят. Руското МВнР нарече исканията си „проектоспоразумения с НАТО и САЩ за взаимни гаранции за сигурност“, но всъщност Русия поиска от Запада да се подчини и да предаде цяла Източна Европа в сферата на руското влияние. Между другото, Кремъл поиска от западните държави да предадат Украйна на РФ за пълно разтерзание, а също така истерично поиска НАТО да „си събере парцалките“ и да се върне към границите от 1997 г. (без Чехия, Унгария, Полша, Естония, България , Литва, Латвия, Румъния, Словакия, Словения, Албания, Хърватия, Черна гора – бел. ред.).
Въпреки агресивната реторика на Русия и нейните очевидно нереалистични искания, в продължение на 4 дни от 10 до 13 януари 2022 г. се проведоха три кръга от преговори между САЩ, НАТО, ОССЕ и Русия, която продължи да изисква от света безпрекословно подчинение. Тезата на Русия, че „НАТО и Украйна не искаха да чуят”, се опровергава от самия факт на провеждането на тези консултации. Руското изнудване не даде резултат и страните не постигнаха съгласие по повечето въпроси. Тогава Русия заплаши Запада с „неизбежно влошаване на ситуацията със сигурността на всички държави без изключение“. Което всъщност се случи на 24 февруари 2022 г., когато рано сутринта Русия започна да бомбардира украинските градове.
Вече след началото на пълномащабната война на Русия Зеленски многократно призова Путин да седне на масата за преговори. „Искам още веднъж да се обърна към президента на Руската федерация. На цялата територия на Украйна продължават боевете. Нека да седнем на масата за преговори. За да спрат да гинат хора”, – каза Зеленски на 25 февруари, на втория ден от пълномащабното нахлуване на Русия на територията на Украйна.
През пролетта на 2022 г. се проведе поредица от украинско-руски преговори за спиране на войната – Украйна направи редица конкретни предложения на Москва, но Русия единствено продължаваше да изисква Украйна да капитулира. През лятото Украйна за пореден път потвърди, че предпочита дипломатическия път на урегулиране и е готова за мирни преговори – ако на тях се обсъжда краят на войната и излизането на окупаторите от територията на Украйна. „Аз, както и преди, оставам твърдо и решително настроен, независимо дали ми харесва или не, за преки преговори с президента Путин, ако сме готови да обсъждаме сериозно”, – каза украинският президент на 7 юни. Кремъл избягваше преговорите под различни предлози.
След успешното контранастъпление на украинската армия в източната и южната част на страната риториката на Кремъл се промени – сега Русия започна да настоява за мирни преговори. Думите обаче не бяха подкрепени с действия: в края на септември Русия проведе „референдуми“ под дулата на оръжия във временно окупираните територии на Украйна, които не бяха признати от нито една демократична държава в света.
След кремълския фарс с „референдумите“ на 28 септември Володимир Зеленски заяви, че анексирането на нови украински територии затваря всяка възможност за преговори с Путин. На 30 септември Зеленски въведе в сила решението на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна „За действията на Украйна в отговор на опита на Руската федерация да анексира териториите на нашата държава, с цел да гарантира сигурността на евроатлантическото пространство, на Украйна и възстановяване на нейната териториална цялост.“ В документа се констатира, че е невъзможно да се преговоря с настоящия руски президент, но не и със самата Русия.
„Украйна беше и остава лидер в преговорните усилия. Именно нашата държава винаги е предлагала на Русия да се споразумеем за съвместно съществуване при равни, честни, достойни и справедливи условия. Очевидно при този руски президент това е невъзможно. Той не знае какво е достойнство и честност. Затова сме готови за диалог с Русия, но с друг президент на Русия“, – коментира Володимир Зеленски решението на Съвета за национална сигурност и отбрана. Освен това Зеленски, в отговор на руските псевдореферендуми, обяви, че Украйна е подписала заявление за ускорено присъединяване към НАТО и призова западните партньори да въплътят подготвените от Украйна предложения за гаранции за сигурност, изложени в Киевския договор за сигурност.
