В материал за „Крым.Реалии“ Сергей Громенко развенчава най-разпространените митове на руската пропаганда за „възвръщането“ на Крим
Според твърденията на руската пропаганда Крим законно и мирно се е „отделил“ от Украйна след „преврата“ на Майдана и идването на власт на „фашистката хунта“. Но в тази схема отсъства самата Русия и нейните действия през пролетта на 2014 г.
Всъщност Крим не се е „отделял“ от Украйна е отначало бе окупиран от руските войски, а след това анексиран, като Кремъл започна завземането на полуострова на 20 февруари – още преди в Киев да се появи нова власт. Освен това кримските власти нямаха пълномощия да излизат едностранно от състава на Украйна.
Предлагаме на вашето внимание деветте най-разпространени мита, оправдаващи анексията на Крим и тяхното разобличение.
Мит 1. В Крим са угнетявали руския език и култура, а Киев е водил политика на насилствена украинизация
По първо, според чл. 10 на Конституцията на Автономна република Крим „Руският език като език на по-голямата част от населението в Автономна република Крим е приемлив за междунационално общуване и се използва във всички сфери на обществения живот“.
По второ, до 2013 г. в Крим 89,4% от учениците са получавали образование на руски език, докато на украински и кримскотатарски – съответно 7,3% и 3,1%. От почти 600 училища в Крим до окупацията му от Русия само 14 са били с кримскотатарски език на обучение, и само 7 – на украински. Сред над 500 детски градини 11 са били с украински език на обучение, а с кримскотатарски – само една. Само в два вуза в Крим са подготвяли учители по кримскотатарски език и литература.
И по трето, над 80% от печатните СМИ са излизали само на руски език, а на украински е излизал само един вестник – издаваният за сметка на държавния бюджет на Украйна „Кримська світлиця“. Само 7% от програмите на държавната кримска телевизия са били на кримскотатарски.
Мит 2. Кримчаните са имали право на самоопределение, което те са реализирали на референдума
По първо, след като руските войски окупираха полуострова и заеха административните сгради в Крим не останаха никакви легитимни органи на властта, които да могат да обявят, организират и проведат референдум. Съветът на министрите на Автономна република Крим бе нелегитимен от 27 февруари 2014 г., тъй като кримските депутати гласуваха в него в буквалния смисъл на думата под дулото на руските автомати, нарушавайки нормите на украинското законодателство. Върховната рада на АРК бе нелегитимна де-факто от 27 февруари, а де-юре – от 15 март, след като бе разпусната от Върховната рада на Украйна. Освен това Централната избирателна комисия на Украйна не създаде никакви органи за провеждането на референдум в Крим, а на полуострова бе закрит достъпът до регистрите на избирателите.
По второ, в този момент отсъстваше законодателна база за провеждането на местни референдуми.
И по трето, според чл. 73 на Конституцията на Украйна „Въпросите за изменението на територията на Украйна се решават изключително на общоукраински референдум“.
Мит 3. Крим се самоопределил по примера на Косово
По първо, отделянето на Косово от Сърбия стана в резултат на въоръжена гражданско противостояние, което включваше етнически чистки, а в Крим нямаше факти за нещо подобно.
По второ, албанците в Косово построяват своя, поне частично призната държава, а така наречената „Република Крим“ не преживява и два дена, и се „присъединява“ към Русия.
И по трето, въпреки че Косово беше окупирано от чуждестранни войски, когато обяви независимостта си, това бяха части на многонационалния контингент на НАТО и нито една страна от алианса нямаше претенции към тази територия. А руските войски бяха пряко заинтересувани в „независимостта“ на Крим и „влизането“ му в състава на Русия.
Мит 4. Русия не е осъществявала анексия, тъй като Крим вече бил независима държава
По първо, докато е бил в състава на унитарна Украйна Автономна република Крим не е имала право да излиза едностранно, а всички изменения на територията на страната е трябвало да бъдат утвърдени изключително на общоукраински референдум.
По второ, от момент на завземането на административните сгради от руските войски нито едно решение на местните власти не може да бъде считано за доброволно и самостоятелно, и съответно – законно.
И по трето, всяка независимост трябва да премине не само през вътрешна, но и през външна легитимация, тоест да бъде призната и от други държави. Нито една страна в света освен Русия не призна „Република Крим“, а повечето страни в света не признаха Крим като част от Руската федерация.
Мит 5.Руските войски защитавали Крим от фашистката заплаха от страна на Майдана, а ако не били те, Крим щял да повтори съдбата на Донбас
По първо, десните радикали, които руските СМИ наричат „фашисти“, винаги са били политическо малцинство в Украйна. За това свидетелстват и резултатите от парламентарните избори през 2014 г., на които „Свобода“ набра 4,7% от гласовете, а „Десният сектор“ – 1,8% и естествено във Върховната рада така и не се появиха техни фракции.
По второ, войната в Донбас е следствие от анексията на Крим, когато руските наемници успяха да съблазнят украинските сепаратисти и иредентисти с обещания за бърза интеграция към Русия.
И по трето, 93% от страната беше под контрола на украинското правителство и там не се наблюдаваха никакви „ужаси на кървавата хунта“ (според версията на руските пропагандисти). Нищо не заплашваше и Крим, ако там не беше влязла руската армия, така както нищо не заплашваше кримчаните последните 25 години.
Мит 6. Присъединяването на Крим било мирно, „без нито една капка кръв“
По първо, от момента на нахлуването на руските войски привържениците на анексията започнаха масово да пребиват и отвличат проевропейски настроените кримчани. За три години окупация 40 граждани станаха жертва на насилствено похищение. Шестима бяха намерени мъртви, 17 бяха отвлечени през март 2014, но не след дълго бяха пуснати.
По второ, по време на нахлуването загинаха двама украински военнослужещи и един руски „доброволец“.
И по трето, и до сега на полуострова продължават да изчезват противници на руската власт. Все още не са намерени 17 кримчани.
Мит 7. Повечето кримчани са желаели да се присъединят към Русия
Сред кримчаните действително е имало привърженици на присъединяването на Крим към Русия. Но ако през 1994 г. в кримския парламент 58 депутата от 100 са били за съюз с Русия (55 от блока „Русия“, 2- от Руската партия на Крим, 1 – от руската общност на Крим), то през 2010 г. такива са били само 8 депутата (5 – от партията „Съюз“, 3 – от партията „Руско единство“).
По второ, ако през 2008 г. около 70% от кримчаните са подкрепяли идеята за влизането в състава на Русия, то през 2014 г. те са били около 40 %.
По трето, тъй като така наречения „референдум“ се провеждаше в условията на открита руска окупация, то няма никакви основания за признаването му и за приемането на „резултатите“ му като достоверни.
Мит 8. Повечето кримчани не се са съпротивлявали на окупацията на Крим, само Меджлисът е бил против
По първо, през цялото време докато в Киев протестираше Евромайданът, неговите привърженици в Крим излизаха на улични акции и това продължаваше и след началото на окупацията. По инициатива на Меджлиса на 26 февруари пред сградата на Върховната рада на АРК се състоя многохиляден митинг, който разруши плановете за обявяването на „независимостта“ на Крим в парламента на автономията и това принуди Русия да започне да завзема административните сгради в Симферопол. Дори след появата на руски военнослужещи на улиците в кримските градове местните жители през целия март 2014 г. излизаха на протестни акции и помагаха на украинските войници, които попаднаха в обкръжение.
А по второ, гражданското общество в Крим се раздели не по национален, а по идеологически признак. Сред противниците на анексията имаше не само кримски татари, но и кримски украинци, и представители на други националности, и дори руски националисти.
Мит 9. Западът рано или късно щял да признае руския суверенитет върху Крим
Колкото и да повтарят тази успокоителна мантра, тя няма да стане реална. Анексията на Крим стана първата в Европа след края на Втората световна война. Признаването й автоматично анулира установения ред, който възникна след войната и това ще отвори шлюзовете на масово силово преразглеждане на границите. Нито една от седемте световни анексии през 1945 г. така и не бе призната, и в повечето случаи агресорът бе принуден да отстъпи.
Източник: Крым.Реалии
